Стефани Гарбер - Легендата

Пръстите му се напрегнаха на тила й и той я целуна отново, сякаш не знаеше друг начин да завърши речта си.

Не трая достатъчно дълго. Но преобърна света й. Накара я да се запита дали бижутата, скрити в тайни кутии, не копнеят да бъдат откраднати… защото той определено крадеше сърцето й в момента, а тя искаше да й открадне и друго.

Дори когато отдръпна устните си от нейните, Данте продължи да я прегръща нежно през кръста, в мек контраст с острия тон на следващите му думи:

— А сега ми кажи защо кървеше.

Тела си пое пресекливо дъх.

Време беше да признае истината.

— Случи се на бала, когато Джакс ме целуна — каза тя. Смятала бе да го обясни накратко, но щом отвори уста, всичко се изля бързо и на изблици като вода от счупена стомна. Цялата история на отношенията й с Джакс, защо бе сключила първоначалната си сделка с него, как не беше спазила своята част от уговорката, как той й бе дал картата, в която бе затворена майка й, как я бе заплашил, ако се провали отново.

Колкото до Данте, той стоеше неподвижен и неразгадаем като статуята, която лееше червена течност зад гърба му, освен в моментите, когато Тела споменеше името на Джакс. Тогава скърцаше със зъби. Извън това бе болезнено спокоен.

— Да видим дали съм разбрал — каза той. — Ако не спечелиш играта и не предадеш Легендата на Джакс, ще умреш.

Тела кимна.

Данте раздвижи челюсти, сякаш се канеше да избълва нова серия ругатни.

— Той каза ли защо му трябва Легендата?

— Твърди, че иска да си върне силите в пълния им размер, но според мен има и друго. Мисля, че иска да впрегне силата на Легендата, за да освободи всички орисии от картите, в които са заключени.

Ръцете му се стегнаха около нея.

— Всичко е по моя вина. Трябваше просто да призная, че е станала грешка и затова името ти не е в списъка с гостите. Ако не бях измислил онази лъжа за годежа…

— Вероятно пак щях да целуна Джакс — прекъсна го Тела. Вече не искаше да вярва в съдбата, но онази нощ безспорно беше съдбовна. Дори без лъжата на Данте, Джакс пак щеше да я намери на бала. Тя пак нямаше да е изпълнила своята част от уговорката и нещата щяха да се развият по същия начин. — Не си виновен ти. Джакс ми направи онова заклинание. Всичко е по негова вина.

— Бих могъл да го убия. — Ръцете му я пуснаха миг преди лъч лунна светлина да пресече лицето му. Лице, изопнато от дилема. Като на човек, който се чуди в разгара на ожесточен спор дали да каже каквото трябва, или каквото му се иска.

А после Данте я прегърна отново, сякаш стигнал до внезапно решение.

— Вярваш ли ми?

Тела си пое накъсано въздух. Когато Данте го нямаше, тя копнееше за присъствието му. Когато беше при нея, го искаше по-близо до себе си. Обичаше допира на ръцете му, звука на гласа му. Харесваше й какво казва и искаше да вярва на думите му. Искаше да вярва в него. Но не беше сигурна дали е така.

— Да — отговори накрая с надеждата, че изречени, думите ще станат по-реални. — Вярвам ти.

Бегла усмивка.

— Добре. Има начин да оправим тази каша, но трябва да ми вярваш. Легендата е най-силен по време на Каравала, а магията му има същия произход като тази на Джакс. Ако спечелиш играта, Легендата ще те изцели. Джакс не ти трябва.

— Но за да спечеля, трябва да се предам на звездите, а не съм сигурна, че мога да го направя.

— И няма да го правиш — каза сериозно Данте, сякаш изричаше обещание. — Ще намеря друг начин да влезеш в подземията на храма.

— Как? Нали чу Терон? Той каза, че само пръстенът ми може да отвори трезора, но е прокълнат и няма да проработи като ключ, докато дългът на майка ми не бъде платен.

— Тогава ще измисля друг начин да го платим.

— Не!

Усмивката му се разшири.

— Ако се боиш, че възнамерявам да дам себе си на звездите вместо теб, недей. Не съм чак такъв алтруист.

— Тогава какво ще направиш?

— Всяко заклинание може да бъде развалено. Винаги има задна вратичка. Ако звездите не приемат друго плащане, което да развали заклинанието върху пръстена ти, аз ще намеря задната вратичка.

След кратък размисъл Тела стигна до заключението, че казаното от Данте има смисъл. Връзваше се с думите на Джакс, че съществуват само два начина да освободиш някого от карта — или да развалиш заклинанието, или да заемеш мястото на затворника. Второто сигурно беше задната вратичка. Но мисълта за това я плашеше повече, отколкото мисълта за разваленото заклинание.

— Не се тревожи. — Данте притисна горещи устни към челото й и прошепна: — Довери ми се, Тела. Няма да позволя нищо лошо да ти се случи.