Аарон Розенберг - Приливи на Мрака

— Аз ли? Не-е — засмя се Гул’дан. — Нямам никакво желание да размахвам чук или секира по улиците и да се изправям лично пред враговете — призна той. — Планът ми е много по-голям. Възнамерявам да срещам духовете им, да ги посичам отдалеч и да ги поглъщам… стотици и хиляди наведнъж.

Той се усмихна при тази мисъл.

— Скоро всичко, което ми беше обещано, ще е мое и Дуумхамър ще е едно нищо пред мен. Дори мощта на Ордата ще бледнее пред мен, а аз ще протегна ръка и ще прочистя този свят, за да го изградя по мой образ!

Той отново се засмя, а звукът се отрази от срутените стени и съборените сгради, сякаш умиращият град се смееше заедно с него.

Кадгар мълчаливо наблюдаваше от едната страна на тронната зала. Лотар настояваше той да присъства като свидетел и, както Кадгар подозираше, като познато лице в тази непозната земя. А самият Кадгар беше достатъчно любопитен, за да приеме поканата. Но освен това си знаеше мястото и не посмя да се представя като равен на тези мъже. Въпреки силата, която притежаваше сега, всеки един от другите бе владетел и можеше да получи смъртта му за секунди. Освен това на Кадгар напоследък му беше дошло в повече да се чувства център на внимание. Като млад бе свикнал да наблюдава и да чака, да се информира добре, преди да действа. Беше хубаво да се върне към старите си навици, дори и за кратко.

Той разпозна много от присъстващите, макар и само по спомен от описания. Едрият, напомнящ на мечка грубоват мъж, с тежка черна брада и черно-сива броня, беше Ген Греймейн 17 17 Греймейн — Greymane (англ.) — grey (сив); mane (грива). — Б.пр. . Той бе владетел на южното кралство Гилнеас и Кадгар беше чувал, че е много по-умен, отколкото изглежда. Високият слаб мъж със закалена кожа и зелена флотска униформа беше — разбира се — Делин Праудмуър 18 18 Праудмуър — Proudmoore (англ.) — proud (горд); moor (пустош). — Б.пр. . Той управляваше Кул Тирас, но позицията му на командир на най-голямата и яростна флота в света бе причината Теренас да го приема като равен. Тихият, с вид на образован мъж, с прошарена кафява коса и лешникови очи, бе Лорд Ейдън Перинолд, господар на Алтерак. Той гледаше гневно към Торас Тролбейн 19 19 Тролбейн — Trollbane (англ.) — troll (трол); bane (зло, бедствие). — Б.пр. , крал на съседния Стромгард, но високият начумерен Тролбейн, с остри и груби черти, го игнорираше, а дебелите кожи, с които бе покрит, явно го защитаваха както от гнева на Перинолд, така и от суровите условия в планинския му дом. Тролбейн се беше обърнал към ниския, набит мъж със снежнобяла брада и приветлива усмивка. Той нямаше нужда от представяне на този континент, защото дори без церемониалната си роба и жезъл, Алонс Фейол бе архиепископ на Църквата на Светлината и бе почитан от хората навсякъде. И Кадгар разбираше защо — той за пръв път виждаше Фейол, но му стигаше само да го гледа, за да усети чувството на мир и мъдрост.

Виолетов блясък в крайчеца на окото му накара Кадгар да се обърне… и едва да не ахне на глас. В тронната зала се появи една истинска легенда. Той бе висок и мъртвешки слаб, с дълга, леко посребрена кафява брада, мустаци и гъсти вежди в същия цвят, а голата му глава бе покрита с кепе с позлатени ръбове. Това бе Архимаг Антонидас. През всичките години, които бе прекарал в Даларан, Кадгар беше виждал владетеля на Кирин Тор само два пъти — веднъж случайно, а втория път — когато го информираха, че го изпращат при Медив. Това да види господаря на магьосниците открито да заема мястото си сред останалите владетели, изглеждащ толкова царствен, колкото всеки един от тях, изпълни Кадгар със страхопочитание и неочаквана носталгия. Даларан му липсваше и той се зачуди дали някога ще може да се върне в града на магьосниците. Може би, след като свърши войната. Ако оцелее.

Антонидас пристигна последен и, когато стигна до мястото пред подиума на Теренас, той се изпъна и плесна с ръце. Звукът отекна и прекъсна всички разговори, и всички се обърнаха към кралския си домакин.

— Благодаря на всички, че дойдохте — започна Теренас, а гласът му се понесе леко из залата. — Знам, че молбата ми бе внезапна, но трябва да решим особено важен въпрос, който явно не търпи отлагане.

Той направи пауза и после се обърна към мъжа, който стоеше до него на подиума.

— Представям ви Андуин Лотар, Първи рицар на Стормуинд. Той дойде тук с послание и нещо повече, и може би ще се окаже нашият спасител. Мисля, че е най-добре той сам да ви разкаже какво е преживял, за да разберете какво очаква скоро и нас.