Аарон Розенберг - Приливи на Мрака

Той се обърна към Лотар, а изражението му подозрително наподобяваше самодоволна усмивка, при което Кадгар едва сдържа порива си да подпали брадата на мазния крал.

— Простете ми, че слагам сол в пресни рани, сър, но вашето кралство е изгубено, кралят ви е мъртъв, принцът ви е още малко момче, а земите ви са превзети. Не е ли така?

Лотар кимна, стискайки зъби — явно, за да се удържи и да не отхапе главата на арогантния крал.

— Вие ни известихте за тази нова опасност, за което сме ви благодарни. Но все пак продължавате да повтаряте какво трябва да направим и как трябва да се съюзим.

Перинолд демонстративно огледа цялата зала. Вариан го нямаше — Теренас го беше приютил и се отнасяше към него като към член от кралското семейство. И двамата с Лотар се бяха съгласили, че точно сега момчето не трябва да бъде подлагано на повече разпити.

— Не виждам друг от вашето кралство тук, а вие самият твърдите, че принцът е още дете, а земята му — завзета територия. Ако все пак приемем съвета ви и се съюзим, вие как точно бихте допринесли за този съюз? Като изключим, разбира се, личния ви военен опит.

Очевидно разгневен, Лотар понечи да отговори, но отново бе прекъснат. И за голяма изненада — от самия крал Теренас.

— Няма да позволя гостът ми да бъде обиждан по такъв начин — заяви владетелят на Лордерон със стоманен глас. — Той донесе страшни новини с риск за собствения си живот и е показал единствено почтеност и състрадание, въпреки жестоката си скръб!

Перинолд кимна и се поклони половинчато в знак на подигравателно извинение.

— Освен това не сте прав да мислите, че той е сам или уязвим — продължи Теренас. — Принц Вариан Рин сега е мой почетен гост и ще бъде такъв, докато сам реши да си тръгне. Дал съм дума, че ще му помогна да си върне кралството.

При тези думи неколцина монарси зашушукаха, а Кадгар знаеше какво са си помислили. Теренас току-що отрече да има каквито и да било претенции към Стормуинд и в същото време предупреди останалите крале, че Вариан може да разчита на пълната му подкрепа. Това беше умен ход, който още повече затвърди уважението му към краля на Лордерон.

— Сър Лотар е довел още хора от кралството си — продължи Теренас. — Включително и воини. Макар броят им да не изглежда значителен на фона на опасността, пред която сме изправени, техният опит в борбата срещу орките може да се окаже безценен. В Стормуинд все още има много оцелели, които се скитат объркани и без посока. Те могат да се отзоват на повика на своя Първи рицар и да увеличат броя ни. Самият Лотар е изключително опитен командир и стратег и аз лично изпитвам най-искрено уважение към способностите му.

Кралят замълча и погледна някак изпитателно към Лотар. Кадгар бе впечатлен да види, че спътникът му отвръща с поклон. Първият рицар и кралят се бяха срещали няколко пъти, докато чакаха останалите владетели да пристигнат, но Кадгар не беше присъствал на разговорите им и сега се чудеше какво точно бе пропуснал.

— И най-накрая — относно твърдението, че този мъж е чужденец — Теренас се усмихна. — Макар досега Лотар да не е удостоявал с присъствието си този континент, той изобщо не е чужденец, защото има много тесни връзки със земите и кралствата ни. Той носи кръвта на Арати и всъщност е последният потомък на този благороден род, а това му дава право да участва в този съвет, точно както и всеки един от нас!

Това разкритие внесе смут сред останалите крале и дори Кадгар погледна спътника си с нови очи. Той е Арати! Магьосникът беше чувал за Аратор, разбира се, както и всеки в Лордерон. Все пак това е била първата нация на континента и много отдавна тези хора са имали силни връзки с елфите. Заедно двете раси са воювали срещу огромна армия на тролове в подножието на планината Алтерак и заедно са разгромили тролската армия, заличавайки завинаги нацията им. Араторианската империя е просперирала и се е разраствала, докато накрая се е разпаднала на по-малките кралства на този континент. Столицата на Аратор — град Стром — е била изоставена, защото хората са предпочели по-приветливите северни земи, а самите Арати са изчезнали. Според някои истории едни от тях са тръгнали на юг, отвъд Каз Модан, към пустошта на Азерот. А Стром е станал център на Стромгард — владението на Тролбейн.

— Вярно е — заяви Лотар с предизвикателен поглед към всеки, който би се осмелил да го нарече лъжец. — Потомък съм на крал Торадин, основателя на Аратор. Семейството ми се е заселило в Азерот след разпадането на империята и е дало начало на нова нация, която е станала известна под името Стормуинд.