Аарон Розенберг - Приливи на Мрака

Историите в тази книга са измислени. Имената, героите, местата и случките в нея са продукт на въображението на автора. Всякаква прилика с реални случки, места или хора е чисто съвпадение.

Зора и мъгла обвиваха света. В спящото селце Саутшор 1 1 Саутшор — Southshore (англ.) — южен бряг (крайбрежие). — Б.пр. хората се раздвижваха и, макар да не виждаха светлината, знаеха, че нощта е свършила. Мъглата се стелеше над света, полягаше върху простите дървени колиби и скриваше морето, което се простираше отвъд селото. Хората не можеха да го видят, но чуваха водата, която се плискаше по брега и леко се вълнуваше около единственото пристанище.

Но изведнъж те започнаха да дочуват нещо друго.

Звукът се появи бавно и спокойно, понесе се през мъглата и отекна така, че хората не можеха нито да определят източника, нито посоката, от която се появи. Дали идваше от земята зад тях или от морето пред тях? Дали просто вълните се разбиваха по-силно от обичайното или върху самата мъгла плющеше дъжд, или някаква каруца се търкаляше по неравния черен път? Селяните се ослушваха внимателно и най-накрая разбраха, че странният звук идва от водата. Втурнаха се към брега и се вторачиха в мъглата, опитвайки се да доловят нещо през мрака. Какъв беше този шум и какво ли вещаеше?

Мъглата бавно започна да се премества, сякаш самият звук я избутваше напред. Тя се изду, потъмня и мракът придоби формата на вълна, която приижда към тях. Селяните отстъпиха назад, а някои от тях се развикаха. Те бяха господари на морето — родени рибари, но тази вълна не беше от вода. Движеше се твърде странно, за да е вода. Беше нещо друго.

Мракът продължаваше да приижда заедно с мъглата, а звукът се усилваше. Най-накрая проби през булото на мъглата и я разби на множество по-дребни форми. Кораби. Много, много кораби. Селяните се поуспокоиха, защото корабите бяха нещо познато, но все пак останаха леко притеснени. Саутшор беше тихо рибарско селище. Там имаше не повече от дузина малки платноходи и през годината идваха поне още толкова. А сега изведнъж се появиха стотици. Какво означаваше това? Мъжете грабнаха каквото им попадна под ръка — къси дървени тояги, пръти с куки и дори мрежи. И зачакаха, вторачени в приближаващите кораби. От мъглата продължаваха да се появяват още и още, и с всяка следваща редица шокът на селяните нарастваше. Не бяха стотици, а хиляди — като че превозваха цяла нация. Тук никога досега не бяха виждали толкова много кораби. Откъде бяха дошли? Каква можеше да е причината да се появят толкова много наведнъж? И какво ги бе изпратило в Лордерон 2 2 Лордерон — Lordaeron (англ.) — мирната земя на хората. — Б.пр. ?

Селяните стиснаха силно оръжия, жените и децата се изпокриха по домовете си, а корабите продължаваха да се множат. Вече ясно се разграничаваха звуците на множеството гребла, които се движеха без ритъм. Първият кораб достигна брега и чак сега селяните успяха да видят фигурите в него. Това допълнително ги успокои, но в същото време ги обърка. Имаше мъже, жени и, съдейки по размерите на фигурите — дори деца. Някои бяха с бледа кожа, други с по-тъмна, а косите им бяха в най-различни нормални цветове. Не бяха чудовища, нито пък същества от расите, за които селяните само бяха чували, но никога не бяха виждали. Нито пък изглеждаха въоръжени за битка, а и повечето от новодошлите определено не бяха воини. Това поне не беше нападение. Изглеждаше повече на бягство от някакво ужасно бедствие и изведнъж страхът на селяните се замени със съчувствие. Какво можеше да изпрати това, което изглежда бе цяла нация, в морето?

Още кораби стигнаха брега и от тях започнаха да излизат хора. Някои се свличаха на каменистия бряг и избухваха в плач. Други се изправяха и поемаха дълбоко дъх, сякаш доволни, че най-сетне са усетили земя под краката си. Мъглата изтъняваше под силните слънчеви лъчи и селяните вече виждаха всичко по-ясно. Тези хора не бяха армия. Много от тях бяха жени и деца, много от тях носеха оскъдни дрехи. Повечето изглеждаха слаби и изтощени. Това бяха просто хора. Хора, явно пострадали от някакво бедствие, и мнозина бяха толкова разбити, че едва се задържаха на крака и се препъваха по брега.