Аарон Розенберг - Приливи на Мрака

Някои все пак носеха брони. Един човек от първия кораб се насочи към събралите се селяни. Той беше едър, здрав мъж, почти гологлав, с гъсти брада и мустаци и строго лице. Бронята му явно бе преживяла много битки, а над едното му рамо стърчеше дръжката на огромен меч. Но в ръцете си той не държеше оръжия, а две малки деца, а след него търчаха още няколко и се опитваха да се хванат за бронята, колана или ножницата му. До него вървеше друг странен мъж — висок и широкоплещест, но слаб, белокос, но с бодра крачка. Той носеше окъсана виолетова роба и опърпана раница, на едното му рамо седеше едно дете, а с другата си ръка държеше друго. С тях се движеше трети човек — младеж с кафява коса и кафяви очи, който като че ли не знаеше къде се намира. Стискаше с ръка плаща на едрия мъж като малко дете, което не смее да се отдели от ръката на родителя си. Дрехите му бяха богато украсени, но пропити с морска сол и овехтели от дълго носене.

— Поздрави и добра среща! — извика воинът, приближавайки се съм селяните с мрачно лице. — Ние сме бежанци и бягаме от страховита битка. Умолявам ви да отделите каквато храна и вода имате, както и подслон за децата.

Селяните се спогледаха, после кимнаха и свалиха оръжията си. Те не бяха богати, но не бяха и бедни и трябваше да са в много по-лошо положение, за да не се погрижат за деца в нужда. Няколко мъже взеха децата около воина и мъжа с виолетовата роба и ги поведоха към църквата — най-голямата и здрава постройка в селцето. Жените вече бяха започнали да приготвят котли с каша и яхния. Скоро бежанците бяха настанени в църквата и около нея, раздаваха помежду си дарени одеяла и палта, ядяха и пиеха. Настроението щеше да е празнично, ако не беше силната мъка, изписана по лицата на новодошлите.

— Благодаря — каза воинът на старшия на селото, който се представи като Марк Редпат 3 3 Редпат — Redpath (англ.) — red (червен); path (пътека). — Б.пр. . — Знам, че нямате много и оценявам всичко което ни предложихте.

— Не можем да допуснем да страдат жени и деца — отвърна Марк и намръщено оглежда бронята и меча му. — Кажете сега кои сте и защо сте тук?

— Казвам се Андуин Лотар — отговори воинът и допря ръка до челото си. — Аз съм… бях Първи Рицар на Стормуинд 4 4 Стормуинд — Stormwind (англ.) — storm (буря); wind (вятър). — Б.пр. .

— Стормуинд? — Марк беше чувал за тази нация. — Но това е отвъд морето.

— Да — кимна натъжено Лотар. — Плавахме с дни, докато стигнем тази земя. Сега сме в Лордерон, нали?

— Да — обади се мъжът във виолетовата роба. — Познавам земята, макар и не точно това село.

Гласът му беше изненадващо силен за белокос старец, макар че отблизо единствено косата и бръчките по лицето му показваха по-напреднала възраст. Всичко останало в него си беше напълно младежко.

— Тук сте в Саутшор — каза им Марк, поглеждайки притеснено към белобрадия младеж. — От Даларан ли сте? — попита накрая той, опитвайки се да овладее тона си.

— Да — отвърна странникът. — И не се тревожете… ще се върна там веднага, щом другарите ми са готови за път.

Марк се опита да прикрие облекчението си. Магьосниците от Даларан бяха могъщи и той беше чувал, че кралят ги приема като съюзници и съветници, но самият Марк не искаше да има нищо общо нито с магии, нито с тези, които ги владеят.

— Не бива да се бавим — добави Лотар. — Трябва незабавно да говоря с краля. Не трябва да позволим на Ордата да атакува отново.

Марк не разбра какво означава това, но долови неотложността в тона на едрия воин.

— Жените и децата може да останат тук — увери ги той. — Ние ще се погрижим за тях.

— Благодаря — каза искрено Лотар. — Ще изпратим храна и провизии веднага щом отидем в Столицата 5 5 Столицата — the Capital City (англ.). — Б.пр. .

— Ще ви отнеме време да стигнете до там — отбеляза Марк. — Аз ще изпратя вестоносец, който да предупреди за идването ви. Какво бихте искали да предаде?

Лотар се намръщи.

— Кажете на краля, че Стормуинд падна — каза спокойно той след кратка пауза. — Тук сме с принца и всички, които успяха да се спасят. Ще имаме нужда от провизии, и то бързо. И носим лоши и важни новини.

Марк беше започнал да се облещва от дългия списък с лоши вести, бързо премести поглед върху младото момче до едрия воин, но се извърна тъкмо преди да започне да изглежда като груб жест.

— Ще бъде предадено — обеща им той и се обърна да говори с един от селяните.

Другият мъж кимна, метна се върху коня си и потегли в галоп, преди старшият да успее да направи и две крачки обратно към църквата.