Аарон Розенберг - Приливи на Мрака

— Значи сте дошли да си върнете властта тук? — запита Греймейн, макар че лицето му показваше, че не го вярва наистина.

— Не — увери го Лотар. — Моите предци са се отказали от претенциите си към Лордерон много отдавна, когато са избрали да го напуснат. Но аз все още съм свързан с тази земя, която народът ми е помогнал да бъде превзета и цивилизована.

— И той все още може да призове древните съюзници за помощ — отбеляза Теренас. — Елфите са дали клетва да подкрепят Торадин и рода му във време на нужда. Те все още почитат обета си.

Тези думи породиха одобрителни погледи и шепот у някои крале, а Кадгар кимна. Изведнъж Лотар се издигна в очите им като повече от воин или дори командир. Сега той бе потенциален посланик на елфите. И, ако тази древна и магическа раса наистина се съгласи да се съюзи с тях, изведнъж Ордата вече няма да изглежда толкова неудържима.

— Информацията стана твърде много, за да се възприеме наведнъж — отбеляза сухо Перинолд. — Може би трябва да си дадем известно време за размисъл, преди да решим какво да направим, за да защитим земите си от тази нова заплаха.

— Решено — каза Теренас, без дори да си направи труда да поиска мнението на останалите. — В трапезарията е сервирана храна и каня всички ви да се присъедините към мен, не като крале, а като съседи и приятели. Нека не дискутираме тези въпроси на масата, а първо да ги обмислим внимателно, за да можем по-ясно да подходим към тях, след като смелим както храната, така и информацията за опасността, която ни грози.

Кадгар поклати глава, когато монарсите кимнаха и се запътиха към изхода. Перинолд със сигурност беше лукав човек. Беше забелязал, че останалите крале са склонни да подкрепят Лотар и бързо бе открил начин да се впише. Кадгар подозираше, че след обяда кралят на Алтерак ще съобщи, че е променил решението си и че явно идеята на Лотар си струва. По този начин нямаше да се посрами или да получи по-нисша позиция в бъдещия алианс, който, изглежда, кралете съвсем скоро щяха да одобрят.

Кадгар последва владетелите навън, но долови някакво движение високо отстрани. Обърна се и мерна две глави, които надничаха от един балкон. Едната бе тъмнокоса и сериозна и в нея той моментално разпозна принц Вариан. Естествено, че наследникът на Стормуинд ще иска да знае какво се говори на тази среща. Втората бе русокоса, на малко момче и бе толкова назад, че вероятно Вариан дори не е разбрал, че има сянка. Момчето видя, че го наблюдават и се усмихна, преди да се скрие зад завесата на балкона. Кадгар се замисли. Значи и младият принц Артас е искал да разбере какво планират баща му и останалите крале. И защо не? Един ден цял Лордерон ще бъде негов… стига да попречат на Ордата да го завладее.

Дуумхамър разговаряше с един от лейтенантите си — Ренд 22 22 Ренд — rend (англ.) — разкъсвам, раздирам. — Б.пр. Блекхенд от клана Блек Туут Грин 23 23 Блек Туут Грин — Black Tooth Grin (англ.) — black (черен); tooth (зъб); grin (ухилване). — Б.пр. , когато при тях дотича разузнавач. Очевидно оркският воин носеше важна новина, но все пак спря няколко крачки встрани и изчака, поемайки си въздух, докато накрая Дуумхамър го погледна и кимна.

— Тролове! — съобщи разузнавачът, все още задъхан. — Горски тролове и изглежда са цял боен отряд!

— Тролове? — Ренд се изсмя. — Какво, атакуват ли ни? Мислех, че са по-умни от огрите, а не по-глупави!

Дуумхамър бе принуден да се съгласи. Единственият път, когато се бе натъкнал на горски тролове, той се удиви и дори леко се смути от хитростта им. Макар и малко по-високи от орките, те бяха по-слаби и по-подвижни, особено в гората, което ги правеше сериозна заплаха по тези места. Но от поведението им не личеше, че могат да прекосят водата, за да стигнат до този остров.

Но разузнавачът поклати глава.

— Не ни атакуват. На континента са, бяха пленени. — Той се усмихна широко. — От човеците.

Това привлече вниманието на Дуумхамър.

— Къде? — попита той.

— Недалеч от брега, в хълмистата горска част — отговори ясно разузнавачът. — Тръгнаха на запад, но трудно можехме да ги настигнем.

— Колко са?

— Близо четиридесет човека — отвърна оркът. — И десет трола.

Дуумхамър кимна и се обърна към Ренд.

— Събери най-силните си воини — инструктира го той. — Бързо. Тръгваме веднага.

После погледна намръщено вожда на клана Блек Туут Грин.

— Но да сме наясно — предупреди той. — Това е само боен отряд. Трябва да освободиш троловете и да ги доведеш тук. Прикривайте се добре и убийте всеки, който ви види. Няма да позволя военните ми планове да се провалят от твоята непредпазливост.