Аарон Розенберг - Приливи на Мрака

— Дуумхамър.

За разлика от Гул’дан, Зулухед не хленчеше и не се кланяше, и Дуумхамър го уважаваше за това. Но пък той бе водач по право — вожд на клана Драгънмоу 15 15 Драгънмоу — Dragonmaw (англ.) — dragon (дракон); maw (паст, търбух). — Б.пр. . Освен това беше и шаман, и то единственият шаман, който бе дошъл с Ордата. И точно тези негови способности представляваха особен интерес за Дуумхамър.

— Как върви работата?

Дуумхамър не си губеше времето в любезности, макар че прие бокала, който му бе поднесен. Виното наистина беше добро, а следите от човешка кръв в него само допълваха приятния вкус.

— Все същото — отвърна вождът на Драгънмоу, а по лицето му се четеше пълно отвращение.

Преди месеци Зулухед беше споделил с Дуумхамър странните видения, които го измъчваха. Видения за една определена планинска верига и огромното богатство, което се намира дълбоко под нея… богатство на сила. Дуумхамър уважаваше стария вожд и помнеше силата на виденията на шаманите в родния си свят. Той бе приел молбата на Зулухед да поведе клана си в търсене на тази планина и богатството, което крие. Отне им седмици, но най-накрая кланът Драгънмоу беше успял да открие дълбока пещера, а в нея — странен обект… златен диск, който нарекоха Демонична душа 16 16 Демонична душа — the Demon Soul (англ.). — Б.пр. . Въпреки че Дуумхамър не беше виждал артефакта с очите си, Зулухед го беше уверил, че е на огромна възраст и излъчва невероятна енергия. За съжаление, се оказа твърде трудно да се сдобият със силата, която съдържа.

— Увери ме, че можеш да задействаш силата — напомни му Дуумхамър, захвърляйки празната чаша настрани. Бокалът се удари в далечната стена и издрънча глухо.

— И ще го направя — потвърди Зулухед. — Демонична душа съдържа невероятни ресурси, достатъчно мощ, с която да сринем цяла планина или да разкъсаме небето!

После се намръщи.

— Но засега не се поддава на магията ми.

Той поклати глава.

— Но ще открия ключа! Сигурен съм! Видях го в сънищата си! И когато се доберем до силата, ще можем да поробим всеки, когото пожелаем! И с тези роби ще завладеем небесата и ще залеем с огън всеки, който ни се противопостави!

— Чудесно!

Дуумхамър потупа шамана по рамото. От време на време се притесняваше от фанатизма му, особено след като започна да му се струва, че Зулухед не живее изцяло в този свят, но не се съмняваше във верността му. Точно затова подкрепи молбата на стария орк, а отхвърли искането на Гул’дан за подобно, базирано на видение търсене на сила. Дуумхамър знаеше, че каквото и да се случи, Зулухед не би се обърнал срещу него или народа си. И, ако тази Демонична душа можеше да изпълни половината от това, което Зулухед обещаваше, ако видението на шамана се превърнеше в реалност, Ордата със сигурност щеше да получи огромно надмощие.

— Информирай ме, когато си готов.

— Разбира се.

Зулухед го поздрави с бокала си, който беше допълнил с вино от окървавената златна кана. Дуумхамър остави шамана да пирува и продължи разходката си в разрушения град.

Той обичаше лично да проверява какво са свършили воините му, а това, че те го виждаха да върви сред тях, им даваше усещането на съпричастност и укрепваше връзката му с тях. Блекхенд също знаеше това и се стараеше орките да го приемат като другар по оръжие, а не само като вожд, а по-късно и Военачалник. Това бе един от уроците, които Дуумхамър добре бе научил от предшественика си. Срещата му със Зулухед премахна горчивия вкус, който разговорът с Гул’дан остави в устата му и скоро усети как разходката по улиците повдига духа му. Хората му бяха извоювали огромна победа и заслужаваха да я отпразнуват. Дуумхамър щеше да им позволи да се забавляват няколко дни. После щяха да се насочат към следващата си цел.

Гул’дан го наблюдаваше от няколко сгради разстояние.

— Какво планира със Зулухед? — попита той, без да откъсва поглед от отдалечаващия се Военачалник.

— Не знам — отвърна Чо’гал. — Явно пазят някаква тайна. Знам, че е свързано с нещото, което Драгънмоу откриха в пещерата. Половината клан е още там, но не знам какво правят.

— Е, няма значение. — Гул’дан се намръщи и разсеяно потърка единия си бивник. — Каквото и да е, поне ще държи Дуумхамър настрани, а това ще ми е от полза. Няма да му се отрази добре, ако разбере за плановете ми, преди да съм ги задействал.

Той се усмихна широко.

— И тогава… тогава за него ще е твърде късно.

— Ще заемете ли мястото му на Военачалник? — попита другата глава на Чо’гал, докато поемаха обратно към квартирата, която бе приготвена за тях.