Аарон Розенберг - Приливи на Мрака

Шушукането премина във възклицания, след като хората осъзнаха, че младежът е благородник, но Лотар не им обърна внимание, а се фокусира върху краля.

— Трябва да говорим с вас, Ваше Височество. Става дума за особено важен въпрос, който не търпи отлагане.

— Разбира се.

Теренас вече се изправяше и се приближи към тях.

— Моля да ни оставите — обърна се той към тълпата, а макар и любезни, думите му бяха чиста заповед.

Хората веднага се подчиниха и скоро в залата останаха неколцина благородници и стражите. Мъжете, които придружаваха Лотар, също се отдалечиха, оставяйки в близост до краля само рицаря, Кадгар и Вариан.

— Ваше Височество — Теренас поздрави Вариан, покланяйки му се като равен.

— Ваше Височество — отвърна Вариан, чието възпитание надделя над шока му.

— С голяма скръб научихме за смъртта на баща ви — продължи внимателно Теренас. — Крал Лейн беше добър човек, наш приятел и съюзник. Бъдете сигурен, че ще направим всичко по силите си, за да върнем трона ви.

— Благодаря ви — отвърна Вариан, а долната му устна леко потрепна.

— Моля седнете, кажете ми какво се случи — покани ги Теренас и посочи към стъпалата на подиума.

Той седна на горното стъпало и даде знак на Вариан да седне до него.

— Виждал съм Стормуинд и се възхищавам на мощта и красотата му. Какво е могло да унищожи такъв град?

— Ордата — каза Кадгар, проговаряйки за пръв път, откакто влезе в тронната зала.

Теренас се обърна към него, а Лотар бе достатъчно близо, за да забележи, че очите на краля леко се присвиват.

— Ордата го направи.

— И каква е тази Орда? — настоя Теренас, обръщайки се първо към Вариан и после към Лотар.

— Това е армия… повече от армия — отвърна Лотар. — Това е множество, неизброима армия, достатъчна да покрие земята от бряг до бряг.

— И кой води този легион от хора? — попита Теренас.

— Не са хора — поправи го Лотар. — Това са орки.

Кралят се озадачи и Лотар обясни.

— Това е нова раса, която не е от този свят. Високи са колкото нас, но са по-едри, имат зелена кожа и блестящи червени очи. А от долните им устни стърчат огромни бивници.

Един от благородниците зад тях изсумтя и Лотар се обърна гневно.

— Съмнявате ли се в думите ми? — извика той, обръщайки се към всеки един от балконите, търсейки този, който се беше засмял. — Мислите, че лъжа?

Той удари бронята си с юмрук до мястото, където имаше една по-голяма вдлъбнатина.

— Това е от удар на оркски боен чук!

Той удари друго място.

— А това е от оркска бойна секира!

После посочи към раната на ръката си.

— А това е от бивник, който ме уцели, когато звярът скочи твърде близо, за да го отблъсна с меча си. Тези ужасни същества унищожиха земята ми, дома ми, хората ми! Ако не ми вярвате, слезте тук и ми го кажете в лицето! Ще ви покажа какъв човек съм и какво се случва с онези, които ме обвиняват в лъжа!

— Достатъчно!

Изпълненият с гняв и болка вик на Теренас възпря всеки евентуален отговор, а когато се обърна към Лотар, рицарят видя, че гневът му не е насочен към него.

— Достатъчно — повтори по-спокойно кралят. — Никой тук не оспорва думите ви, Рицарю — увери той Лотар, а строгият му поглед се насочи към всеки от присъстващите, които биха посмели да му противоречат. — Познавам честта и верността ви. Вярвам на думите ви, макар тези същества да не са ми познати.

После се обърна и кимна на Кадгар.

— А заради присъствието на магьосник от Даларан, свидетелстващ за думите ви, няма как да не приемем казаното… дори за съществуването на раса, каквато не сме виждали досега.

— Благодаря ви, крал Теренас — отвърна почтително Лотар, овладял гнева си.

Той не бе сигурен какво следва да направи сега. За щастие Теренас знаеше.

— Ще свикам владетелите на съседните кралства — заяви той. — Тези събития засягат всички ни.

После се обърна към Вариан.

— Ваше Височество, предлагам ви своя дом и закрила, докато са ви нужни — каза той достатъчно високо, за да може всички да го чуят. — Когато сте готов, знайте, че Лордерон ще ви помогне да си върнете кралството.

Лотар кимна.

— Много щедро от ваша страна, Ваше Височество — каза той от името на Вариан. — Не мога да си представя по-безопасно и подходящо място от Столицата, в което принцът да достигне пълнолетие. Но ви уверявам, че не сме дошли тук само за да потърсим подслон. Дойдохме да ви предупредим.

Той се изправи, гласът му отекна в залата, а очите му не се откъсваха от краля на Лордерон.