Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Като си измисля обвинения?

— Да — отвърна Гасан яростно. — Ако се налага. Освен това според Абу Нувас през последните седмици е имало няколко случая, в които деца са били отвлечени от чистокръвните им осиновители. Защо не ги разследва?

Осиновители? Така ли ги наричат? Али изгледа баща си невярващо.

— Даваш си сметка, че онези, които правят тези оплаквания, са търговци на роби, нали? Отвличат децата от семействата им, за да ги продадат на онзи, който им предложи най-много!

Али понечи да се надигне от мястото си.

— Сядай — сопна се баща му. — И не ми излизай с тази шафитска пропаганда. Хората непрекъснато се отказват от децата си. И ако тези твои така наречени търговци на роби имат нужните документи, що се касае до теб и мен, те не са нарушили закона.

— Но, абба…

Баща му удари с юмрук по бюрото толкова силно, че свитъците подскочиха. Една мастилница падна на пода и се разби.

— Достатъчно. Вече казах на Абу Нувас, че от сега нататък подобни сделки може да бъдат сключвани на базара, ако това ще направи нещата по-сигурни. — Али отвори уста и баща му вдигна ръка. — Недей — предупреди го. — Кълна се, ако изречеш още една дума по този въпрос, ще ти отнема всички титли и ще те изпратя в Ам Гезира до края на първия ти век. — Той поклати глава. — Готов бях да ти дам възможност да докажеш лоялността си, Ализейд, но…

Мунтадир мина между тях и се обади за първи път.

— Все още не сме стигнали дотам, абба — каза загадъчно. — Нека видим какво ще донесе денят… нали така решихме? — Не обърна внимание на въпросителния поглед на Али. — Но може би когато Уаджид се върне, ще е добре Али да отиде в Ам Гезира. Та той още не е навършил и първия си четвърт век. Дай му гарнизон у дома и нека в продължение на няколко десетилетия се кали сред хората ни на място, където не може да нанесе кой знае какви вреди.

— Не е необходимо.

Лицето на Али пламна, но баща му вече кимаше в знак на съгласие.

— Да, това е нещо, над което си заслужава да помисля. Нещата обаче няма да продължат по този начин, докато Уаджид не се върне. След днешния ден ще имаш предостатъчно основания да упражниш натиск върху шафитите.

— Какво? — Али се изпъна в стола. — Защо?

Прекъсна ги пронизителен птичи крясък, разнесъл се отвън, и един сив ястреб влетя през прозореца, кацайки на пода във формата на гезирски войник със съвършено изгладена униформа. Поклони се, докато перата с цвят на пушек се стопиха обратно в кожата му. Съгледвач, разпозна го Али, един от превъплъщенците, които патрулираха в града и около него.

— Ваше величество — започна съгледвачът. — Простете натрапването ми, но имам новини, които сметнах за неотложни.

Гасан се намръщи нетърпеливо, когато съгледвачът млъкна.

— И те са…?

— Един роб дев с афшинския знак прекосява езерото.

Намръщването на царя стана още по-дълбоко.

— И? Поне веднъж на всеки десет години се случва деви да полудеят и да се изрисуват със знаците на афшините, тичайки полуголи из улиците. Това, че е роб, само обяснява лудостта му.

Съгледвачът не отстъпи.

— Той… не изглеждаше луд, царю. Малко изпит може би, но внушителен. Според мен приличаше на воин и на кръста си носеше кама.

Гасан го зяпна.

— Знаеш ли кога умря последният афшин, войнико? — Съгледвачът се изчерви, а Гасан продължи; — Преди четиристотин години. Робите не издържат толкова дълго. Ифритите ги дават на човеците, за да сеят хаос в продължение на няколко века, а когато бъдат доведени до пълна лудост, ги подхвърлят на прага на Девабад, за да ни уплашат. — Веждите му подскочиха. — Виждам, че в твоя случай е подействало.

Съгледвачът сведе поглед и изпелтечи нещо неразбираемо, но Али забеляза, че брат му се намръщи.

— Абба — започна Мунтадир. — Не мислиш ли…

Гасан му хвърли подразнен поглед.

— Не чу ли какво казах току-що? Не ставай абсурден. — Той отново насочи вниманието си към съгледвача. — Ако това ще ви успокои и двамата, проследете го. Ако извади лък и започне да изтребва шафитите по улиците… е, предполагам, че денят ще стане по-интересен. Върви.

Смутеният съгледвач се поклони; по ръцете му пораснаха пера и той излетя през прозореца, видимо нетърпелив да избяга.

— Афшин… — Гасан поклати глава. — Току-виж и самият Сулейман се появил на престола ми, за да поучава масите. — Той направи отпращащ жест към синовете си. — Вие също може да си вървите, макар че и двамата ще останете в двореца до края на деня.

— Какво? — Али скочи на крака. — Аз съм действащ кайд, в града може би се задават размирици, пристига луд роб, а ти искаш да ме заключиш в стаята ми?