Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Върна се на бюрото си, чиято гладка повърхност изведнъж му се стори така съблазнителна. Отпусна глава върху ръката си и затвори очи. Може би само няколко минути…

Внезапно почукване на вратата го изтръгна от съня и той подскочи, разпилявайки листовете и събаряйки чашата с чай. Когато великият везир нахълта в стаята му, Али не си направи труда да скрие раздразнението си.

Каве затвори вратата, докато Али махаше влажни чаени листенца от изцапаните си доклади.

— Потънали сме в работа, а, принце?

Али го изгледа яростно.

— Какво искаш, Каве?

— Трябва да говоря с баща ви. Крайно наложително е.

Али махна с ръка наоколо.

— Знаеш, че се намираш в Цитаделата, нали? Разбирам, че на твоите години сигурно е объркващо… всички тези сгради, които изобщо не си приличат и се намират в противоположни части на града…

Каве се настани без покана в един стол насреща му.

— Отказва да ме приеме. Прислужниците му твърдят, че бил зает.

Али прикри изненадата си. Каве беше невероятно дразнещ мъж, но постът му обикновено му осигуряваше достъп до царя, особено ако въпросът беше неотложен.

— Може би си изгубил благоволението му — подхвърли с надежда.

— Да разбирам, че не се тревожите от слуховете? — попита Каве, пренебрегвайки подчертано думите на Али. — Мълвата, която се носи из базара, за едно момиче дева, което приело вашата вяра, за да пристане на един джин? Говори се, че снощи семейството й я е отвлякло и я крият в нашия квартал.

А. Али си промени мнението за тревогата на Каве. Малко бяха нещата, които предизвикваха по-голямо напрежение в техния свят, отколкото смяната на вярата и смесените бракове. За съжаление, ситуацията, която везирът беше описал току-що, спокойно можеше да доведе до бунт. Законите на Девабад осигуряваха абсолютна защита на онези, които сменяха вярата си; роднините им деви нямаха право да ги преследват или задържат при никакви обстоятелства. Али не виждаше никакъв проблем в това — в крайна сметка вярата на джиновете беше правилната вяра. Само че девите имаха страшно силно собственическо чувство, когато ставаше дума за семействата им, и подобни ситуации рядко свършваха добре.

— Не е ли по-разумно да се върнеш при хората си и да намериш момичето? Несъмнено разполагаш с нужните средства. Върни я на съпруга й, преди нещата да са излезли извън контрол.

— Колкото и да ми е приятно да предавам момичета дева в ръцете на тълпи от сърдити джинове — започна Каве саркастично, — въпросното момиче като че ли изобщо не съществува. Никой от двете страни не знае името й, нито разполага с каквато и да било информация, с помощта на която да я открием. Някои твърдят, че съпругът й е сахрейнски търговец, други настояват, че бил гезирец, който обработва метал, трети, че е шафитски просяк. — Той се намръщи. — Ако момичето беше истинско, щях да знам.

Али присви очи.

— Какъв е проблемът тогава?

— Че е просто слух. Че няма момиче, което да върнем. Този отговор само още повече разлютява джиновете. Боя се, че си търсят какъвто и да било повод, за да опустошат нашия квартал.

— И кои са тези „те”, велики везире? Кой би бил толкова глупав, че да нападне Квартала на девите?

Каве вирна брадичка.

— Навярно мъжете, които помогнаха на Анас Бат да убие двама от съплеменниците ми, мъжете, които, ако не се лъжа, на вас беше възложено да откриете и арестувате.

Али трябваше да повика на помощ и последната си капчица самоконтрол, за да не потръпне. Той се прокашля.

— Съмнявам се, че няколко души, които и така вече бягат от Царската стража, биха искали да привлекат подобно внимание.

Каве задържа погледа му още миг.

— Може би. — Той въздъхна. — Принц Ализейд, просто ви докладвам какво съм чул. Познавам ви и знам, че между нас има разногласия, но ви умолявам да ги оставите за миг настрана. — Той сви устни. — Има нещо в това, което наистина ме безпокои.

Али беше поразен от откровеността в гласа на Каве.

— Какво искаш да направя?

— Да наложите вечерен час и да удвоите охраната пред портата на племето ни.

Очите на Али се разшириха.

— Знаеш, че не мога да го сторя без разрешението на царя. Това ще предизвика паника сред населението.

— Е, все нещо трябва да направите — настоя Каве. — Вие сте кайдът. Отговаряте за безопасността на града.

Али се надигна от писалището си. Каве вероятно преувеличаваше. Но ако съществуваше и най-малкият шанс в тези слухове да има зрънце истина, той искаше да стори всичко по силите си, за да избегне размирици. Което означаваше, че трябва да отиде при баща си.