Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Реката. Нахри поклати глава; пред очите й един огромен клон профуча покрай тях, сякаш изстрелян от дулото на оръдие, и водата изрева, когато той се разби върху камъните, осейващи брега й.

Дори не можеше да види от другата й страна… невъзможно бе да я преплува. А Дара вероятно щеше да се стопи.

— Не — заяви мрачно. — Никога няма да успеем.

Пушекът се понесе напред и като се завихри, започна да се разделя в три отделни фигури. Девът изръмжа и свали лъка си.

— Нахри, върви във водата.

Преди Нахри да успее да му отговори, той я блъсна силно, събаряйки я в студеното течение. Не беше достатъчно дълбоко, за да се потопи цялата, ала водата й се съпротивляваше, докато се мъчеше да се изправи на крака.

Една от стрелите на Дара полетя във въздуха, минавайки без никакъв ефект през мъгливите фигури. Той изруга и отново опъна тетивата, докато един от ифритите припламна с огнена светлина. Почерняла ръка сграбчи стрелата и без да я пуска, ифритът прие солидни очертания, последван незабавно от другите двама.

Този, който държеше стрелата, беше дори по-едър от онзи, когото Нахри беше убила. Кожата около очите му тлееше в груба ивица, черна и златна. Другите двама бяха по-дребни: мъж и жена, носеща диадеми от сплетени метали.

Ифритът завъртя стрелата на Дара между пръстите си и тя започна да се топи, среброто проблясваше, докато капеше в пръстта. Ифритът се ухили, а после от ръката му се вдигна пушек. Стрелата бе изчезнала, заменена от огромен железен боздуган. Шиповете и резките по тежката му глава бяха помътнели от кръв. Метна ужасяващото оръжие на рамото си и пристъпи напред.

— Селям алейкум, Бану Нахида — каза, отправяйки й остра усмивка. — С такова нетърпение очаквах тази среща.

Арабският на ифрита беше безупречен, с точно толкова загатване за Кайро, че Нахри да потръпне. Той наклони глава в лек поклон.

— Наричаш се Нахри, нали?

Дара опъна тетивата на лъка си.

— Не му отговаряй.

Ифритът вдигна ръце.

— Няма нищо лошо. Знам, че това не е истинското й име. — Златният му поглед отново се обърна към Нахри. — Аз съм Аешма, дете. Защо не излезеш от водата?

Нахри отвори уста, за да отговори, но тогава жената ифрит се приближи до Дара.

— Моят Бич! Колко много време мина само. — Тя облиза начервените си устни. — Погледни този робски знак, Аешма. Същинска прелест. Някога виждал ли си друг, който да е толкова дълъг? — Тя въздъхна и очите й се набръчкаха от удоволствие. — И, о, как само си ги спечели.

Дара пребледня.

— Не си ли спомняш, Дараявахуш? — Когато той не отговори, жената ифрит му отправи тъжна усмивка. — Колко жалко. Никога не съм виждала толкова безмилостен роб. Но разбира се, ти открай време беше готов да направиш всичко, за да си запазиш благоволението ми.

Тя го изгледа похотливо и Дара потръпна с вид, сякаш му се повдига. Вълна на омраза се надигна в Нахри.

— Достатъчно, Кандиша. — Аешма отпрати спътницата си с махване на ръка. — Не сме дошли, за да си създаваме врагове.

Нещо докосна прасците на Нахри под повърхността на черната вода, но тя не му обърна внимание, приковала очи в ифритите.

— Какво искате?

— Първо, да излезеш от водата. Тя не е безопасна за теб, малка лечителко.

— Но вие сте? В Кайро един от вас ми обеща същото, а после насъска глутница гули против нас. Поне тук нищо не се опитва да ме изяде.

Аешма вдигна очи.

— Ужасяващо лош избор на думи, Бану Нахида. Обитателите на въздуха и водата вече са ти причинили повече зло, отколкото знаеш.

Нахри се намръщи, мъчейки се да разтълкува думите му.

— Какво искаш…

Внезапно млъкна. По реката премина тръпка, сякаш нещо невъзможно голямо се тътрузеше по калното дъно. Нахри плъзна поглед по водата наоколо. Би могла да се закълне, че зърна люспи да проблясват в далечината, влажно блещукане, което изчезна така бързо, както се беше появило.

Ифритът трябва да беше забелязал реакцията й.

— Хайде — подкани я той. — Не си в безопасност.

— Лъже — изръмжа Дара; беше съвършено неподвижен, впил изпълнен с омраза поглед в ифритите.

Внезапно кльощавият ифрит се изпъна, душейки въздуха като куче, преди да се втурне в храсталаците, където лежеше убитият им другар.

— Сакр! — изкрещя той, грейналите му очи бяха отворени широко от изумление, докато докосваше гърлото, което Нахри беше прерязала. — Не… не, не, не !

Ифритът отметна глава назад и нададе писък на отчаяние, който сякаш раздра въздуха, преди отново да се наведе над мъртвия и да допре чело в неговото.