Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Разнесе се нов рев и плътен воден език шибна мястото, където бяха стояли допреди малко, като великан, замахнал да смачка муха. Разби се в калния бряг и водата се разля, впръсквайки краката им, докато бягаха.

Змията се изви и се удари в земята току пред тях. Нахри спря, подхлъзвайки се, и задърпа Дара в друга посока по празното речно корито. То беше осеяно с влажни водорасли и изсъхващи камъни; тя се препъна повече от веднъж, но Дара й помогна да се задържи на крака, докато избягваха смазващите удари на речното чудовище.

Бяха прекосили малко повече от половината корито, когато създанието внезапно спря. Нахри не се обърна, за да види защо, но Дара го направи.

Ахна и гласът му се завърна.

— Бягай! — изкрещя, сякаш вече не го правеха. — Бягай!

Нахри побягна; сърцето се блъскаше в гърдите й, мускулите й негодуваха. Тичаше толкова бързо, че дори не забеляза ямата, където преди трябва да бе имало вир, докато не полетя в нея. Блъсна се тежко в неравното дъно. Глезенът й се усука и тя го чу как изпращя, преди да усети болката от счупената кост.

А после, от земята, видя какво бе накарало Дара да изкрещи.

Надигнало се отново, за да нададе вой срещу небето, създанието бе оставило долната си половина да се превърне във водопад, по-висок от пирамидите. Водната лавина се втурна към тях, вълната беше поне три пъти по-висока от Нахри и разпростираща се и в двете посоки. Бяха уловени като в капан.

Дара се озова до нея. Притисна я до себе си.

— Съжалявам — прошепна.

Пръстите му се заровиха в мократа й коса. Нахри почувства топлия му дъх, когато я целуна по челото. Вкопчи се в него, заравяйки глава в рамото му и вдъхвайки голяма глътка от мириса му с нотки на пушек.

Очакваше това да е последният й дъх.

А после нещо се хвърли между тях и вълната.

Земята потрепери и пронизителен писък, който би смразил кръвта и на най-храбрия мъж, разцепи въздуха. Звучеше като цяло ято птици рух, връхлитащи върху плячката си.

Нахри вдигна глава от рамото на Дара. На фона на прииждащата вълна се виждаха огромни крила, блещукащи с цвета на зелен лимон там, където звездната светлина ги докоснеше.

Хайзур.

Перито отново нададе писък. Разпери крила, вдигна ръце и си пое дъх; докато вдишваше, въздухът около Нахри сякаш се отдръпна… Тя почти усети как го изсмукват от дробовете й. А после то издиша, изпращайки стремителен фуниевиден облак към змията.

Влажен рев се изтръгна от създанието, когато ветровете се блъснаха в него. Облак пара се вдигна от него и то потръпна, навеждайки се към земята. Хайзур плесна с крила и изпрати нов въздушен порив. Змията нададе победен рев и се разби в далечината с грохот, изравнена отново със земята, изчезнала за миг.

Нахри изпусна дъха си. Глезенът й вече се оправяше, но Дара трябваше да й помогне да се изправи на крака и да я побутне лекичко, за да излезе от ямата.

Сега реката течеше покрай различни брегове, помиташе дървета и дълбаеше канарите, от които те току-що бяха избягали. От ифритите нямаше и следа.

Бяха пресекли Гозан.

Бяха успели.

Нахри се изправи, извивайки предпазливо глезена си, преди да нададе тържествуващ вик. Идваше й да отметне глава назад и да завие срещу звездите, толкова се радваше, че е жива.

— За бога, Хайзур знае точно кога да се появи!

Усмихна се широко и се огледа наоколо за Дара.

Ала той не беше зад нея. Вместо това го видя да тича към Хайзур. Перито кацна на земята и начаса рухна, а крилата му се сгърчиха край него.

Докато Нахри стигне до тях. Дара вече беше взел Хайзур в ръцете си. По крилата му с цвят на зелен лимон бяха избили бели циреи и сиви корички, които се разрастваха пред очите й. Хайзур потрепери и няколко пера се отрониха на земята.

— … следвах и се опитах да предупредя… — тъкмо казваше той на Дара. — Бяхте толкова близо…

Перито спря и си пое въздух на разтърсващи пресекулки. Изглеждаше смалено, кожата му беше придобила лилав оттенък. Когато вдигна поглед към нея, безцветните му очи бяха примирени. Обречени.

— Помогни му — примоли й се Дара. — Изцели го!

Нахри се наведе, за да улови ръката на Хайзур, но той я отпрати с махване.

— Нищо не можеш да сториш — прошепна. — Наруших закона ни. — Пресегна се и докосна пръстена на Дара с един от ноктите си. — И не за първи път.

— Остави я да опита — умоляваше Дара. — Това не може да се случи, защото ни спаси!

Хайзур му се усмихна горчиво.

— Все още не разбираш, Дара, каква е ролята на моите хора. Твоята раса никога не го разбра. Векове след като бяхте осакатени от Сулейман, задето се омесихте с човеците… и все още не разбирате.