Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Ударът запрати Нахри назад и тя се олюля, черни петна заплуваха пред очите й. Ифритът извади оръжието от тялото си, хвърляйки му съвсем мимолетен поглед, преди да го запрати покрай Нахри.

Тя скочи на крака, подхлъзвайки се и залитайки, докато се мъчеше да се дръпне назад. Не бе в състояние да откъсне очи от косата. Желязното острие беше покрито с черни петна, а ръбът му — очукан и притъпен. Щеше да я убие, в това нямаше съмнение, и щеше да боли. И то много. Зачуди се колцина от нахидските й предшественици бяха срещнали смъртта си върху тази коса.

Дара. Нуждаеше се от афшина.

Ифритът я последва с ленива крачка.

— Значи, ти си тази, заради която всички раси са подлудели… — поде той. — Последната от изменническото, отравящо кръвта котило на Анахид.

Омразата в гласа му изпрати нов прилив на страх в тялото на Нахри. Зърна камата на земята и я вдигна. Може би нямаше да нарани ифрита, но беше всичко, което имаше. Протегна я напред, опитвайки се да остави колкото се може по-голямо разстояние между тях.

Ифритът отново се ухили.

— Боиш ли се, малка лечителко? — попита провлачено. — Трепериш ли? — Помилва острието си. — Какво не бих дал, за да видя как изменническата ти кръв изтича от вените ти… — А после свали ръка, придобил печално изражение. — Уви, сключихме сделка да те върнем невредима.

— Невредима? — Мислите на Нахри се понесоха към Кайро, споменът за зъбите на гула, разкъсващи гърлото й, бе ярък в ума й. — Вашите гули се опитаха да ме изядат!

Ифритът разпери ръце с извинително изражение.

— Брат ми действа прибързано, признавам. — Прокашля се, сякаш му беше трудно да говори, а после наклони глава и я изгледа. — Смайващо, наистина. Трябва да отдам заслуженото на маридите. На пръв поглед имаш напълно човешки вид, но вгледаш ли се по-внимателно… — Той дойде по-близо, за да разгледа лицето й. — Ето я и кръвта на девите.

— Няма такова нещо — побърза да каже Нахри. — За когото и да работите… каквото и да искате… аз съм просто шафит. Нищо не мога да правя — добави, надявайки се лъжата да й спечели малко време. — Не е нужно да си губите времето с мен.

— Просто шафит ? — Ифритът се разсмя. — Така ли мисли онзи лунатик?

Звукът на трошащо се дърво привлече вниманието й, преди да успее да отговори. Огнена ивица играеше по хребета, поглъщайки храсталаците като подпалки.

Ифритът проследи погледа й.

— Стрелите на твоя афшин може да се окажат по-точни от преценката му, малка лечителко, ала ние превъзхождаме и двама ви.

— Каза, че не ни мислите злото.

— Не мислим злото на теб — поправи я той. — Просмуканият с вино роб не беше част от сделката ни. Ала навярно… ако дойдеш доброволно…

Ифритът не довърши и вместо това се закашля и си пое рязко дъх.

Пред очите на Нахри той изхъхри и посегна да се подпре на най-близкото дърво. Отново се закашля, вкопчен в гърдите си, където тя го беше ранила. Свали нагръдника си и Нахри ахна. Кожата около раната беше почерняла като от инфекция. И тя се разпростираше, миниатюрни въгленовочерни пипалца пълзяха като деликатни вени.

— Ка-какво ми направи? — извика ифритът, докато пред очите им почерняващите вени отстъпиха място на синкава пепел. Отново се закашля, изплювайки гъста тъмна течност, от която се вдигна пара, когато опръска земята. Олюлявайки се, той дойде по-близо и се опита да я сграбчи. — Не… си го направила. Кажи ми, че не си го направила! — извика и златните му очи се разшириха от паника.

Без да пуска камата, Нахри отстъпи назад, боейки се, че ифритът може би се опитва да я изиграе. Ала когато той стисна гърлото си и се свлече на колене, плувнал в пот от пепел, тя си спомни нещо, което Дара й беше казал преди седмици край Ефрат.

Дори кръвта на един Нахид била отровна за тях, по-смъртоносна от което и да било оръжие. Като в транс, погледът й бавно се спусна към камата. Смесена с черната кръв на ифрита, върху острието аленееше нейната собствена кръв от раната на пръста й, когато се бе опитала да го прониже.

Очите й отново се вдигнаха към ифрита. Той лежеше върху камъните, а от устата му се процеждаше кръв. Очите му, красиви и ужасени, срещнаха нейните.

— Не… — изпъшка. — Имахме сделка…

Той ме удари. Заплаши да убие Дара. Тласкана от студена омраза и инстинкт, който вероятно би я уплашил, ако се беше замислила за това, Нахри го изрита силно в корема. Ифритът изкрещя, а тя коленичи, допирайки камата си до гърлото му.

— С кого сключи сделка? Какво искат от мен?