Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Аха, то е просто нещо, което казваме за тях. — Той побутна котлето към нея. — Крокодилите са една от предпочитаните форми на маридите. Предполага се, че древните аяанлийци са ги обожествявали. Потомците им не обичат да говорят за това, но съм чувал странни истории за древните им обичаи.

Дара си взе бокала, който се напълни отново в мига, в който пръстите му докоснаха дръжката.

Нахри поклати глава.

— Какво е тази вечер? — попита, поглеждайки към яхнията с многозначителна усмивка.

Въпросът се беше превърнал в игра: колкото и да се мъчеше, Дара все не успяваше да забърка нещо друго, освен ястието с леща на майка си.

Той се ухили.

— Гълъби, пълнени с пържен лук и шафран.

— Колко забранено. — Нахри се залови да си сипе от яденето. — Аяанлийците живеят близо до Египет, нали?

— Далече на юг; твоята земя е прекалено пълна с човеци за вкуса на нашите хора.

Заваля. В далечината отекна гръм и Дара направи физиономия, докато бършеше водата от челото си.

— Тази нощ не е нощ за истории — заяви. — Ела. — Взе котлето, без да обръща внимание, че е горещо. — Трябва да се скрием от дъжда и да поспим. — Прикова поглед в скрития град отвъд реката и лицето му придоби неразгадаемо изражение. — Предстои ни дълъг ден.

Нахри спа неспокойно, сънищата й бяха странни и пълни с гръмотевици. Когато се събуди, все още беше тъмно; огънят им се беше превърнал в сияеща жарава. Дъжд плющеше в отвора на пещерата, чуваше как вятърът вие между скалите.

Дара се беше опънал до нея върху едно от одеялата, ала досега толкова бяха свикнали един с друг, та по дишането му се досети, че той също е буден. Обърна се на една страна, за да го погледне, и си даде сметка, че я беше завил с робата си в съня й. Той лежеше по гръб, скръстил ръце над стомаха си като труп.

— Не можеш да заспиш? — попита Нахри.

Той не помръдна, приковал поглед в тавана.

— Нещо такова.

Мълния лумна и огря пещерата, последвана миг по-късно от грохота на гръмотевица. Нахри съзерцаваше изпитателно профила му на слабата светлина. Погледът й се плъзна по очите му с дълги ресници, по шията, по голите му ръце. Нещо в корема й трепна; изведнъж съвсем ясно си даде сметка колко малко разстояние ги дели.

Не че имаше значение… в ума си Дара очевидно беше безкрайно далече.

— Ще ми се да не валеше. — Гласът му беше необичайно печален. — Би ми се искало да погледам звездите, в случай че…

— В случай че? — подкани го Нахри, когато той не довърши.

Дара я погледна за миг; изглеждаше почти засрамен.

— В случай че това е последната ми нощ като свободен мъж.

Нахри потръпна. Прекалено погълната от това да оглежда небето за други птици рух, мъчеща се да преживее последната част от изтощителното им пътуване, почти не се беше замисляла за това как ще ги посрещнат в Девабад.

— Наистина ли мислиш, че ще те арестуват?

— Възможно е.

В гласа му имаше нотка на страх, но тъй като вече знаеше колко бе склонен да преувеличава (особено когато ставаше дума за джиновете), Нахри се опита да му вдъхне увереност.

— Вероятно си просто стара история за тях, Дара. Не всеки е способен да има зъб някому в продължение на четиринайсет века. — Той се намръщи и извърна глава и Нахри се засмя. — О, хайде де, просто се закачам.

Тя се надигна на лакът и без да се замисли, посегна към бузата му, за да го накара да се обърне отново към нея.

Дара се сепна при допира й, очите му грейнаха от изненада. Не, не от докосването й, осъзна Нахри смутено, а от позата, в която се бяха озовали, без да иска — тялото й беше легнало наполовина върху гърдите му.

Тя се изчерви.

— Извинявай. Не исках да…

Той докосна бузата й.

Изглеждаше почти толкова учуден от постъпката си, колкото и тя, сякаш пръстите му проследяваха линията на челюстта й по собствена воля. Върху лицето му имаше толкова много копнеж (както и доста нерешителност), че сърцето на Нахри задумка учестено, а в корема й лумна топлина. Недей — заповяда си. — Той буквално е враг на хората, които се каниш да помолиш за убежище, а ти искаш да добавиш това към всичко, което вече ви обвързва? Само някой глупак би сторил нещо такова.

Тя го целуна.

Дара издаде слаб звук на протест до устните й, а после зарови ръце в косата й. Устните му бяха топли и настойчиви и всяко късче от нея като че ли заликува, задето той отвърна на целувката й, тялото й беше изпълнено с глад, против който умът й крещеше предупреждения.

Той се откъсна.