Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Предполагам, че женските й премести са достатъчни, за да платят за всичко това. Салонът на Ханзада се намираше в един от най-желаните квартали на града, потънало в зеленина кътче в сърцето на района за забавления на Агниваншийския квартал. Домът й беше голям и красив, три етажа от бял мрамор и прозорци с кедрови решетки, които обграждаха просторен вътрешен двор с плодови дръвчета и шадраван с богато изрисувани плочки.

Али би искал да види цялото място изравнено със земята. Презираше тези домове на удоволствията. Не стигаше това, че бяха свърталища на всеки възможен грях и порок, изложени безсрамно пред очите на всички, но от Анас знаеше, че повечето от момичетата тук бяха шафитски робини, откраднати от семействата им и продадени на онзи, който бе платил най-много.

— Господари.

Али вдигна очи. Момичето, което бе танцувало, спря пред тях и се поклони до земята, опирайки ръце в застлания с плочки под. Въпреки че косата й имаше същия среднощночерен блясък като тази на Ханзада, а кожата й сияеше като на чистокръвна, Али виждаше заоблените уши под тънкия й воал. Шафит.

— Изправи се, мила моя — каза Мунтадир. — Мястото на такова красиво лице не е на пода.

Момичето се изправи и долепи длани, примигвайки с дълги ресници срещу брат му. Мунтадир се усмихна и Али се зачуди дали пък Ханзада нямаше да срещне конкуренция тази вечер. Брат му й даде знак да се приближи и пъхна пръст под гривните й. Тя се изкиска и свали един от нанизите с перли около врата му, преструвайки се, че го слага над воала си. Мунтадир прошепна нещо в ухото й и тя отново се засмя. Али въздъхна.

— Навярно принц Ализейд също би искал мъничко от вниманието ти, Рупа — подразни я Ханзада. — Харесваш ли мъжете да са високи, мургави и враждебно настроени?

Али я стрелна с гневен поглед, но Мунтадир се засмя.

— Може да ти пооправи мирогледа, ахи — каза, потърквайки лице в шията на момичето. — Прекалено си млад, за да си се отказал напълно от тях.

Ханзада се притисна по-плътно до Мунтадир и плъзна пръсти по препаската му.

— А с гезирските мъже е толкова лесно — каза тя, проследявайки шарката, избродирана по ръба й. — Дори дрехите им са практични.

Ханзада се усмихна широко и вдигна ръка от скута на брат му, за да я прокара по гладкото лице на Рупа.

Изглежда така, сякаш преценява плод на пазара. Али изпука кокалчетата си. Той беше млад мъж, би излъгал, ако кажеше, че красивото момиче не разпалва нищо в него, но това само го накара да се почувства още по-неловко.

Ханзада разтълкува презрението му погрешно.

— Имам и други момичета, ако това не пробужда интереса ти. Както и момчета — добави с порочна усмивка. — Навярно подобен авантюристичен вкус ти е в…

— Достатъчно, Ханзада — намеси се Мунтадир; в гласа му имаше предупредителна нотка.

Куртизанката се засмя и като се плъзна в скута му, допря винена чаша до устата му.

— Прости ми, обич моя.

Развеселеността се завърна върху лицето на Мунтадир и Али извърна очи, усещайки как започва да му кипва. Не искаше да вижда тази страна на брат си; подобна разпуснатост щеше да бъде слабост, когато станеше цар. Шафитското момиче премести поглед между тях.

Сякаш чака заповеди. Нещо в Али се разбушува. Той пусна лъжицата и скръсти ръце на гърдите си.

— На колко си години, сестро?

— Аз… — Рупа отново погледна към Ханзада. — Съжалявам, господарю, но не знам.

— Достатъчно е голяма — заяви Ханзада.

— Така ли? — попита Али. — Е, сигурен съм, че ще знаеш… несъмнено си получила всички подробности за произхода й, когато си я купила.

Мунтадир изпусна дъха си.

— По-кротко, Зейди.

Ханзада обаче бе тази, която се вбеси.

— Никого не купувам — каза, защитавайки се. — Списъкът на момичетата, които искат да постъпят в моето училище, е по-дълъг от ръката ми.

— Обзалагам се, че е така — отвърна Али презрително. — И с колко от клиентите ти трябва да преспят, за да бъдат махнати от този списък?

Ханзада се изпъна, в очите й с калаен цвят гореше огън.

— Моля?

Караницата им започваше да привлича любопитни погледи; Али премина на гезирски, така че само Мунтадир да го разбере:

— Как можеш да седиш тук, ахи? Някога изобщо замислял ли си се откъде…

Ханзада скочи на крака.

— Ако ще ме обвиняваш в нещо, поне имай смелостта да го направиш на език, който разбирам, ти, смесенокръвен келеш!

При думите й Мунтадир начаса се изпъна. Нервното бъбрене на останалите мъже в стаята затихна, музикантите престанаха да свирят.