Шеннон Чакраборти - Град от месинг

О, повярвай ми, знам. Колкото и Дара да твърдеше, че ненавижда шафитите, Нахри неведнъж го беше улавяла да я гледа, а урокът им по хвърляне на кама не беше първият път, в който ръката му бе останала малко по-дълго върху нейната.

Тя задържа поглед върху него, изучавайки линията на широките му рамене, гледайки го как си играе нервно с бокала си, докато все още избягваше очите й. Пръстите му потръпваха върху дръжката и за миг Нахри се зачуди дали биха сторили същото и върху нейната кожа.

Защото нещата при нас и така не са достатъчно сложни, без да добавяме и това. Преди умът й да успее да стигне по-далеч, тя смени темата, избирайки нещо, за което знаеше, че със сигурност ще развали настроението.

— Е, разкажи ми за тези Кахтани.

Дара се сепна.

— Какво?

— Джиновете, които непрекъснато обиждаш, онези, които били воювали с моите предци. — Тя отпи глътка вино. — Разкажи ми за тях.

Дара направи физиономия, сякаш беше лапнал нещо кисело. Една от целите й беше постигната.

— Трябва ли да го правим точно сега? Късно е…

Нахри размаха пръст насреща му.

— Не ме карай да отида да намеря някой гул, за да те принудя със заплахи да говориш.

Той не се усмихна на шегата й, а придоби още по-разтревожен вид.

— Не е приятен разказ, Нахри.

— Значи, още една причина да го направиш колкото се може по-скоро.

Той отпи глътка вино, голяма глътка, сякаш се нуждаеше от доза кураж.

— Вече ти казах, че Сулейман бил умен мъж. Преди проклятието му всички деви били еднакви. Изглеждали еднакво, говорели един и същи език, практикували едни и същи ритуали. — Дара махна към огъня и езичетата от дим се втурнаха към ръцете му като нетърпеливо кутре. — Когато ни освободил, Сулейман ни пръснал по целия му познат свят, променяйки езиците и външния ни вид, така че да станат като тези на човеците в новите ни земи.

Дара разпери ръце. Димът се сгъсти, приемайки очертанията на карта в небето пред Нахри, с храма на Сулейман в средата. Пред очите й искрящи точици светлина плъзнаха от храма по широкия свят, падайки по земята като метеорити и отскачайки като напълно оформени хора.

— Разделил ни на шест племена. — Дара посочи бледа жена, която претегляше нефритени монети в източния край на картата, Китай, навярно. — Тохаристанците. — Махна на юг, към една отрупана със скъпоценни камъни танцьорка, която се въртеше около себе си в полуострова на Индостан. — Агниваншийците. — Един миниатюрен ездач изскочи от пушека, галопирайки през Южна Арабия, размахал огнен меч. Дара сви устни и с едно щракване на пръсти го обезглави. — Гезирците. — На юг от Египет един златоок учен преметна ярък синьо-зелен шал през рамото си, докато изучаваше някакъв свитък. Дара кимна към него. — Аяанлийците — каза, а после посочи към огненокос мъж, който поправяше една лодка на мароканския бряг. — Сахрейнците.

— Ами твоите хора?

— Нашите хора — поправи я той и махна с ръка към равнините на Персия, предположи Нахри, или пък Афганистан. — Девастана — каза Дара топло. — Земята на девите.

Нахри се намръщи.

— Племето ти е взело първоначалното име на цялата раса за себе си?

Дара сви рамене.

— Ние управлявахме.

Вгледа се изпитателно в картата. Фигурките от дим си крещяха безмълвно и жестикулираха.

— Казват, че било ужасяващо време, изпълнено с насилие. Повечето хора приели новите си племена, държали се заедно, за да оцелеят, и създали нови касти в рамките на племето според способностите си. Някои били превъплъщенци, други можели да работят с метали, трети измагьосвали редки стоки и така нататък. Никой не можел да прави всичко и племената били прекалено заети да воюват помежду си, та дори не им хрумвало да си отмъщават на Сулейман.

Нахри се усмихна, впечатлена.

— Не можеш да отречеш, че е било брилянтен ход от негова страна.

— Навярно — отвърна Дара. — Ала колкото и брилянтен да бил, Сулейман не помислил за последиците от това да даде на хората ми солидни смъртни тела.

Мъничките фигурки продължаваха да се размножават, строяха малки села, прекосяваха огромния свят в дълги кервани. От време на време миниатюрно летящо килимче се стрелваше през димните облаци.

— Какви последици? — попита Нахри объркано.

Той й отправи игрива усмивка, която не стигна съвсем до очите му.

— Да можем да имаме интимни отношения с човеци.

— И да създавате шафити — осъзна Нахри. — Хора като мен.

Дара кимна.

— Напълно забранено, разбира се. — Той въздъхна. — Досега може и да си осъзнала, че не ни бива особено в следването на правила.