Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Само че не можеше да го изрече на глас. Обвиненията, които искаше да хвърли в лицето на Мунтадир, вероятно щяха да доведат до това Каве да бъде обявен за съучастник на афшина и една от стрелите в гърба на Джамшид да бъде забита в сърцето му. По-големият син на Гасан ал Кахтани беше недосегаем — Каве и племето му току-що бяха научили колко строго се разправяше царят с онези, които заплашваха семейството му.

Беше урок, който Каве никога нямаше да забрави.

Точно сега обаче искаше Мунтадир да се махне — всяка секунда, в която оставаше тук, бе още една секунда, в която Джамшид страдаше. Той се прокашля.

— Емире, ще предадете ли името на баща си? Не бих искал още повече да забавям лечението на сина си.

— Но разбира се. — Мунтадир се смути. — Аз… съжалявам, Каве. Моля те, съобщи ми, ако нещо в състоянието му се промени.

О, подозирам, че ще научиш. Каве изчака, докато чу вратата да се затваря.

На светлината от пламъците купчини прясно дърво и касетки със стъклени плочки за тавана хвърляха необуздани сенки в опустошената стая. Пациентите на Нахри бяха преместени, докато лечебницата се ремонтираше, а тя бе на безопасно разстояние от тук — на среща с духовниците във Великия храм, която Каве знаеше, че ще се проточи. Нарочно беше избрал този момент — не искаше да я заподозрат в онова, което той се канеше да направи.

Извади от колана си малко желязно острие, по-скоро скалпел, отколкото нож, дръжката му беше увита в няколко предпазни пласта лен. Направи предпазливо процеп в окървавената туника на Джамшид, достатъчно голям, за да разкрие малката черна татуировка върху лявата лопатка на сина му.

На пръв поглед тя бе съвсем обикновена: три спираловидни глифа с чисти, неукрасени линии. Много деви — особено в Зариаспа, дивия край на рода Прамух — все още следваха древната традиция да белязват кожата си с гордите символи на своето потекло. Начин да почетат предците си, това бе наполовина суеверие и наполовина мода. Самите пиктограми бяха толкова стари, че никой не бе в състояние да ги разшифрова. Обичани, но безполезни.

Татуировката на Джамшид не беше безполезна. Майка му я бе прогорила в кожата му броени часове след неговото раждане и в продължение на години тя бе най-сигурният пазител на живота му. На анонимността му.

А сега го убиваше.

Моля те, Създателю, умолявам те: нека подейства. Каве допря скалпела до върха на първия завихрен глиф. Белязаната с абаносовочерно кожа изсъска при допира на желязото, магията негодуваше. С разтуптяно сърце Каве изряза късче кожа.

Джамшид си пое рязко дъх. Каве застина. Няколко капки черна кръв избиха около порязаното и покапаха.

А после кожата зарасна от само себе си.

— Какво си мислиш, че правиш? — попита женски глас зад гърба му. Нисрийн. Озова се до него за миг, бутна го настрани и придърпа разрязаните парчета плат над татуировката на Джамшид. — Да не си си изгубил ума?

Каве поклати глава, а очите му се наляха със сълзи.

— Не мога да го оставя да страда така.

— И да го разкриеш ще сложи край на това страдание? — Нисрийн обходи стаята с поглед. — Каве… — предупреди го тя с тих шепот. — Нямаме представа какво ще стане, ако махнеш знака му. Тялото му никога не се е изцелявало само. В гръбнака му от една седмица е забита стрела; няма откъде да знаем как ще реагира магията на подобно нараняване. Възможно е да го убие.

— Той може да умре, ако не го направя! — Каве избърса очите си със свободната си ръка. — Не е твое дете, ти не разбираш. Трябва да направя нещо.

— Няма да умре — увери го Нисрийн. — Издържа досега. — Тя натисна китката на Каве надолу, навеждайки ножа. — Те не са като нас, Каве — каза меко. — Носи кръвта на майка си… ще преживее това. Но ако махнеш знака, ако се изцели от само себе си… — Тя поклати глава. — Гасан ще накара да го измъчват, за да изкопчи информация… никога няма да повярва, че е невинен. Кахтаните ще смажат племето ни в търсене на отговори; войници ще претършуват всяко кътче на Девастана. — Очите й припламнаха. — Ще разрушиш всичко, за което сме работили досега.

— С него вече е свършено — възрази Каве горчиво. — Афшинът е мъртъв, до година Бану Нахри ще носи кахтанско бебе в утробата си, а не сме чули нищо от…

Нисрийн измъкна ножа от ръката му и го замени с нещо малко и твърдо, което го опари. Желязо, даде си сметка Каве, докато го вдигаше, за да го разгледа на светлината. Пръстен.

Очукан железен пръстен с изумруд, който грееше, сякаш бе обзет от пламъци.