Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Тези думи никак не й харесаха.

— Какво искаш да кажеш?

— Да поговорим за теб. — Той наклони глава на една страна, изучавайки я така, сякаш беше шахматна дъска. — Много лесно мога да те изоблича като шафит; съществуват немалко начини да го направя… нито един от които не е особено приятен. Дори това, само по себе си, ще настрои повечето от съплеменниците ти против теб, но спокойно можем да отидем и по-далеч, да дадем на масите нещо, за което да говорят.

Гасан докосна брадичката си.

— Пренебрежението ти към огнепоклонничеството на хората ти е прекалено лесно, също като неуспехите ти в лечебницата. Трябва ни скандал… — Той замълча за миг и по ястребовото му лице пробяга пресметливо изражение. — Може би не бях прав за станалото в лечебницата. Може би Дараявахуш е този, който те е намерил в прегръдките на друг мъж. Млад мъж, чието име кара кръвта на девите да кипва…

Нахри потръпна.

— Не би го направил. — Очевидно бе, че си говореха без преструвки, така че нямаше смисъл да се преструва, че не знае кого има предвид. — Мислиш, че хората искат кръвта на Али сега? Ако решат, че той…

— Че той какво? — Гасан се усмихна снизходително. — В кой свят мъжете и жените плащат една и съща цена за своята страст? Ти ще бъдеш тази, върху която ще стоварят вината. О, да, хората ще решат, че си особено… надарена , щом си успяла да съблазниш един толкова дълбоко вярващ мъж.

Нахри скочи на крака. Гасан я сграбчи за китката.

Печатът върху бузата му припламна и силите й изчезнаха. Пръстите му я стиснаха по-силно и тя изохка; не беше свикнала с това колко остра бе болката без целителните й умения.

— Приех те с добре дошла. — Гласът му беше студен, без помен от шега. — Поканих те в семейството си, а сега градът ми гори и никога вече няма да видя най-малкия си син. Не съм в настроение да търпя някакво глупаво момиченце. Ще работиш заедно с мен, за да оправим това, или ще се погрижа всеки дев, мъж, жена и дете, да обвини теб за смъртта на Дараявахуш. Ще те изкарам курва и предателка на племето ти. — Той пусна китката й. — А после ще те дам на тълпата пред стените ми.

Нахри стисна китката си. Не се съмняваше, че Гасан казва истината. Дара беше мъртъв, Али го нямаше. Нямаше вече афшин, който да се бие за нея, нито принц, който да я защити. Беше сама.

Наведе поглед; за първи път й беше трудно да срещне очите му.

— Какво искаш?

Облякоха я в церемониалните дрехи на семейството й: небесносиня одежда, натежала от златни бродерии. Бял воал закриваше лицето й и тя беше благодарна — надяваше се да скрие срама, горящ върху бузите й.

Едва погледна договора, докато го подписваше, листа хартия, който я обвързваше с емира веднага щом навършеше четвърт век. В един друг живот навярно с нетърпение би изчела подробния опис, зестрата, която я правеше една от най-богатите жени в града, ала днес не я беше грижа. Подписът на Мунтадир под нейния беше неразбираема драсканица — царят буквално беше насилил ръката му, преди бъдещият й съпруг да се изплюе в краката й и да изскочи навън.

След това отидоха в огромната зала за аудиенции, мястото, където за първи път беше видяла Кахтаните. Нахри усети размерите на тълпата, преди да прекрачи прага, неспокойното дишане и учестените удари на сърцата на хиляди чистокръвни джинове. Приковала поглед в краката си, тя последва царя на платформата от зелен мрамор, спирайки едно ниво под него. След това преглътна и вдигна очи към морето от каменни лица.

Лица на деви. Гасан бе заповядал представител на всяко благородно семейство, всяко търговско дружество и занаятчийска гилдия, всеки духовник и учен… всеки по-високопоставен в племето на девите да дойде и да чуе показанията на Нахри. Въпреки десетките арести и публичните екзекуции, съплеменниците й продължаваха да протестират пред стените на двореца и да искат правосъдие за убийството на Дара.

Нахри бе тук, за да сложи край на това.

Разгъна свитъка, който й бяха дали. Ръцете й трепереха, докато четеше обвиненията, които й бяха наредили да изрече. Не се отклони от сценария нито веднъж, нито си позволи да се замисли над думите, осъждащи мъжа, когото обичаше, с най-долни думи, съсипващи репутацията на афшина, който бе пожертвал всичко за хората си. Гласът й си остана равен. Подозираше, че събралите се са достатъчно опитни, за да са наясно какво се случва, но не я беше грижа. Ако Гасан искаше представление, да го беше казал.

Дори така, докато свърши, в очите й имаше сълзи, а гласът й беше натежал от емоция. Изпълнена със срам, тя изпусна свитъка и си заповяда да погледне към множеството.