Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Царят поклати глава.

— Ки-зи не можел да остане. Нахидите трябвало да дадат урок на всички ни, напомняне за това какво се случва, когато нарушаваме закона на Сулейман и се сближаваме твърде много с човеците. Измислили урок и избрали един афшин за изпълнението му, някой, който бил прекалено млад и глупашки отдаден, за да постави жестокостта му под въпрос.

Гасан я изгледа.

— Сигурен съм, че се досещаш за името му. Ки-зи паднал почти незабавно; бил търговски град насред пустошта на Тохаристан, без почти никаква защита. Хората му опустошили къщите и изгорили коприна, струваща цяло състояние. Не били дошли за богатствата, а за обитателите на града. Афшинът накарал да бичуват всеки мъж, жена и дете, докато не се облели в кръв. Ако кръвта не била достатъчно черна, ги убивали незабавно и захвърляли телата им в отворена яма. Те били тези, на които се разминало леко; чистокръвните ги очаквала по-страшна съдба. В гърлата на мъжете натъпкали кал и ги заровили живи в същата яма, където лежали мъртвите им шафитски другари и всяка чистокръвна жена, имала злощастието да носи съмнителна бременност. Момчетата били кастрирани, така че да не продължат покварата на бащите си, жените били изнасилени. След това изгорили целия град до основи, а оцелелите довели оковани в Девабад.

Нахри се беше вцепенила. Стисна ръце в юмруци и ноктите се забиха в кожата на дланите й.

— Не ти вярвам — прошепна.

— О, да, вярваш ми — заяви Гасан равно. — И честна дума, ако това беше сложило край на въстанието, ако беше предотвратило много по-големия брой смърти и зверства, които последвали… аз също бих тикнал камшик в ръката му. Ала не станало така. Предците ти били избухливи глупаци. Забрави избитите невинни. Те съсипали икономиката на Тохаристан. Финансово злощастие, обвито в морално възмущение? — Царят изцъка с език. — До края на годината и последният останал тохаристански клан се заклел във вярност на Зейди ал Кахтани. — Той отново докосна тюрбана си. — Хиляда и четиристотин години по-късно най-изкусните им тъкачи ми изпращат нов тюрбан всяка година, за да отбележат годишнината.

Лъже , опита се да убеди себе си Нахри. Само че не можеше да не си спомни вечно измъчения на вид афшин. Колко пъти бе чувала мрачни намеци за миналото му, виждала бе съжалението в очите му? Беше си признал, че някога бе смятал шафитите за лишени от душа лъжци, вярвал бе, че смесването на кръвта може да доведе до ново Сулейманово проклятие. Казал бе, че е бил прогонен от Девабад, когато бил на годините на Али… наказан, задето изпълнил нарежданията на нейните предци.

Направил го е , осъзна Нахри и нещо се прекърши в нея, късче от сърцето й, което никога нямаше да се възстанови. Заповяда си да погледне Гасан, мъчейки се да запази безучастно изражение. Нямаше да му покаже колко дълбока рана й беше нанесъл.

Прокашля се.

— И целта на тази история?

Царят скръсти ръце.

— Миналото на предците ти е пълно с лоши решения, основаващи се на това, че виждат света в черно и бяло, а не такъв, какъвто е. — И до днес го правят, бунтуват се по улиците и си търсят смъртта с искане, което никой с разума си не би очаквал да изпълня. — Гасан се приведе напред, лицето му беше напрегнато. — В теб обаче виждам прагматик. Жена с проницателни очи, готова да преговаря за собствената си булчинска цена. Жена, която успя да изманипулира сина, който изпратих да я шпионира, дотам, че той пожертва себе си, за да я спаси. — Царят разпери ръце. — Онова, което се случи, беше злополука. Не е нужно да се отказваме от плановете, които и двамата пуснахме в ход, няма причина да не успеем да поправим онова, което се развали между нас. — Той я изгледа. — Така че, кажи ми цената си.

Цена. На Нахри й идваше да се разсмее. Ето до какво се свеждаше всичко: до цена. Да се грижи единствено за себе си и никой друг. Обич, племенна гордост… те бяха безполезни в нейния свят. Не, не просто безполезни, те бяха опасни . Те бяха унищожили Дара.

Имаше обаче още нещо в онова, което Гасан беше казал. Синът, който пожертва себе си…

— Къде е Али? — попита тя. — Искам да знам какво направиха мар…

— Ако думата „мариди” излезе още веднъж от устата ти, ще накарам да хвърлят всички девски деца в езерото — предупреди я Гасан със студен глас. — Що се отнася до сина ми, него го няма. Няма да бъде тук, за да те защити отново.

Нахри се дръпна ужасено и от царя се откъсна подразнена въздишка.

— Започвам да губя търпение, Бану Нахри. Ако това, че ще очерня името на един от най-страшните убийци в историята, смущава съвестта ти, нека измислим друга история.