Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Незабавно, принце.

Звучеше така, сякаш няма търпение да се махне.

— И, Джамшид… — Другият мъж най-сетне срещна погледа му. — Благодаря ти.

Джамшид просто кимна и побърза да се отдалечи. Али си пое дълбоко дъх, мъчейки се да не обръща внимание на болката, която го прерязваше. Дишдашата му беше залепнала, мокра, за корема му и когато я докосна, пръстите му бяха в кръв. Раната му явно се беше отворила.

Намести връхната си черна роба, за да скрие кръвта. Ако все още беше ден, щеше да потърси дискретно Нахри, но докато стигне в лечебницата, щеше да наближава полунощ и Бану Нахида отдавна щеше да е заспала.

Не мога да отида при нея. Извадил бе късмет, че не го бяха заловили в спалнята й първия път. Да опита втори път, би било прекалено рисковано… особено като се имаха предвид слуховете, които щяха да плъзнат за Кахтаните след тази вечер. Сам ще се превържа — реши — и ще изчакам в лечебницата. Поне по този начин, ако кървенето се усилеше, тя щеше да бъде само на една стая разстояние. Струваше му се разумен план.

Разбира се, същото важеше и за повече неща напоследък… точно преди да изригнат в лицето му.

— Нахри. Нахри, събуди се.

— Ммм?

Нахри вдигна глава от отворената книга, над която беше заспала. Разтърка отпечатъка, който смачканата страница беше оставила върху бузата й, и примига сънливо в мрака.

Над леглото й стоеше мъж, тялото му бе очертано от лунната светлина.

Гореща ръка запуши устата й, преди да успее да изпищи. Мъжът отвори другата си шепа и лицето му беше огряно от танцуващи пламъци.

— Дара? — каза тя, гласът й беше приглушен от пръстите му. Той свали ръка и тя седна изненадано, при което одеялото се свлече в скута й. Трябва да беше след полунощ; спалнята й беше притъмняла и празна. — Какво правиш тук?

Той се отпусна върху леглото й.

— Коя част от „стой настрани от Кахтаните” не разбра? — Гняв клокочеше в гласа му. — Кажи ми, че не си се съгласила да се омъжиш за онази развратна пясъчна бълха.

А. Чудеше се кога Дара ще чуе за това.

— Все още на нищо не съм се съгласила. Появи се възможност и исках да…

— Възможност? — В очите на Дара проблесна болка. — Окото на Сулейман, Нахри, можеш ли поне веднъж да говориш като някой със сърце, а не като някой, който се опитва да пробута откраднати стоки на базара?

На Нахри й прекипя.

— Аз съм тази, която няма сърце? Помолих те да се ожениш за мен, а ти ми каза да си народя една сюрия нахидчета с най-богатия дев, когото успея да намеря, веднага щом…

Не довърши, забелязала сега, когато очите й бяха свикнали със сумрака, дрехите на Дара. Носеше тъмна роба за път, през рамото си беше преметнал сребърен лък и колчан със стрели, в колана му беше втъкнат дълъг нож.

Тя се прокашля, подозирайки, че никак няма да хареса отговора на следващия си въпрос.

— Защо си облечен така?

Той се изправи, а ленените завеси зад него се развяха леко на хладния нощен въздух.

— Защото ще те отведа далече от тук. Далече от Девабад и от това семейство пясъчни бълхи, далече от покварения им дом и тълпите шафити, които искат да пролеят кръвта на девите.

Нахри изпусна дъха си.

— Искаш да напуснем Девабад? Полудя ли? Рискувахме живота си, за да дойдем тук! Тук сме на най-сигурно място, от ифритите, от маридите…

— Не е единственото сигурно място.

Нахри се дръпна назад, когато по лицето му пробяга смътно виновно изражение. Познаваше това изражение.

— Какво? Какво криеш от мен този път?

— Не мога…

— Ако ми заявиш, че не можеш да ми кажеш, кълна се в името на майка си, ще те пронижа със собствения ти нож.

Дара издаде подразнен звук и закрачи около леглото й като разлютен лъв, сключил ръце зад гърба си, а около стъпалата му се вихреше дим.

— Имаме съюзници, Нахри. Както тук, така и извън града. В храма не казах нищо, за да не подклаждам напразно надеждите ти…

— Или да ме оставиш да имам глас в решаването на собствената си съдба — прекъсна го Нахри. — Както обикновено. — Адски подразнена, тя метна една възглавница към главата му, но той я избегна с лекота. — И съюзници ? Какво означава това? Да не би да кроиш планове с някаква клика деви заговорници да ме отвлечеш? — Каза го саркастично, но когато Дара се изчерви и извърна поглед, тя ахна. — Я, чакай… да не би наистина да кроиш планове с някаква клика деви…

— Нямаме време да навлизаме в подробности — прекъсна я Дара. — Но ще ти обясня всичко по пътя.