Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Куртизанката се изпъна с ахване.

— Откъде… не е възможно да знаеш това!

Дараявахуш не сваляше очи от нея.

— В името на Създателя, колко много го искаш… толкова, че си готова да избягаш, да изоставиш това красиво място и целия му разкош. Бездруго не мислиш, че от него ще излезе добър цар… нима няма да е по-добре да избяга с теб и да остареете заедно, като четете поезия и пиете вино?

— За какво, в името на Всевишния, говориш? — сопна се Мунтадир, когато Ханзада скочи от скута му с очи, пълни със сълзи на срам.

Афшинът прикова поглед в емира.

— За желанията й, емир Мунтадир — отвърна спокойно. — Не че ти ги споделяш. О, не… — Замълча за миг и дойде малко по-близо, впил очи в лицето на Мунтадир. Доволна усмивка се разля по лицето му. — Ни най- малко , очевидно. — Той премести поглед между Джамшид и Мунтадир и се разсмя. — Е, това вече е интересно…

Мунтадир скочи на крака.

Али се озова между тях за миг.

Брат му може и да не се беше обучавал в Цитаделата, ала в един момент от живота му някой трябва да му беше показал как да удря. Юмрукът му се стовари в брадичката на Али и го събори на земята.

Той се приземи тежко, строшавайки с трясък масата, върху която бяха напитките им. Музикантите спряха с шумно издрънчаване, а една от танцьорките изпищя. Неколцина души скочиха на крака. Тълпата изглеждаше шокирана.

Двама войници се бяха разхождали край ръба на покрива и Али видя как един от тях посегна към зулфикара си, ала другарят му го сграбчи за ръката. Разбира се, осъзна той. За останалите на покрива несъмнено изглеждаше така, сякаш емирът на Девабад току-що нарочно беше забил пестник в лицето на по-малкия си брат. Но Али беше и бъдещият кайд, офицер от Царската стража… и беше ясно, че войниците не знаят кого да защитят. Ако Али беше който и да било друг, щяха да го издърпат настрани от техния емир, преди да успее да каже каквото и да било. Именно това би трябвало да направят… и Али можеше само да се моли Мунтадир да не си даде сметка за това нарушение на протокола. Не и след страховете, които току-що беше признал, че храни по отношение на Али.

Джамшид протегна ръка.

— Добре ли си, принце?

Али потисна едно ахване, когато остра болка проряза полузарасналата прободна рана.

— Добре съм — излъга, докато Джамшид му помагаше да се изправи.

Мунтадир го изгледа шокирано.

— Какво си мислеше, по дяволите?

Али си пое накъсано дъх.

— Че ако зашлевиш Бича на Ки-зи през лицето, след като нанесе публично оскърбление на неговата Бану Нахида, той ще те разкъса на парченца. — Али докосна челюстта си, която вече бе започнала да се подува. — Пестника си го биваше — призна.

Джамшид обходи множеството с поглед и докосна Мунтадир по китката.

— Отишъл си е, емире — предупреди тихо.

Прав му път. Али поклати глава.

— За какво всъщност говореше? За Ханзада… Никога не съм чувал някой бивш роб да е в състояние да чете желанията на друг джин. — Той хвърли поглед към куртизанката. — Онова, което каза… имаше ли някаква истина в него?

Очите на Ханзада хвърляха яростни искри. Само че, осъзна Али, тя не гледаше него.

А Мунтадир.

— Не знам — процеди. — Защо не попиташ брат си?

И без да каже нито дума повече, избухна в сълзи и побягна.

Мунтадир изруга.

— Ханзада, почакай!

Втурна се след нея, потъвайки във вътрешността на къщата.

Напълно объркан, Али се обърна към Джамшид за някакво обяснение, ала капитанът се взираше упорито в пода със странно пламнали бузи.

Оставяйки настрани романтичните бъркотии, в които брат му се беше оплел, Али разгледа възможностите пред себе си. Страшно се изкушаваше да събере войниците на долния етаж и да заповяда да открият и арестуват афшина. Но за какво? Пиянска свада заради жена? Спокойно би могъл да хвърли половината Девабад в затвора. Афшинът не беше ударил Мунтадир, дори не го беше обидил наистина.

Не ставай глупак. Взел решение, Али щракна с пръсти, за да привлече вниманието на Джамшид. Нямаше представа защо капитанът изглежда толкова нервен.

— Джамшид? Дараявахуш е отседнал у вас, нали?

Джамшид кимна, все така избягвайки очите му.

— Да, принце.

— Добре. — Али го потупа по рамото и другият мъж подскочи. — Върви си у дома. Ако не се прибере до сутринта, подай сигнал в Цитаделата. А ако се върне, кажи му, че ще го очакват в двора утре за обсъждане на това, което се случи тук тази вечер. — Замълча за миг и добави неохотно: — Кажи на баща ти. Знам, че той обича да е запознат с всичко, което засяга девите.