Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Дараявахуш се обърна към него.

— Какво се е случило с теб?

Али настръхна.

— За какво говориш?

Афшинът кимна към корема му.

— Нараняване? Болест? Стойката ти е различна.

Али примигна, прекалено слисан, за да отговори.

Очите на Мунтадир припламнаха. Въпреки спора им, когато проговори, в гласа му имаше яростно закрилническа нотка:

— Доста отблизо следиш брат ми, а, афшине?

Дараявахуш сви рамене.

— Ти не си воин, емире, така че не очаквам да разбереш. Брат ти обаче е. При това много добър. — Той намигна на Али. — Изпъни се, момче, и дръж ръката си настрани от раната. Не би искал враговете ти да забележат подобна слабост.

Мунтадир отново го изпревари:

— Напълно се възстанови, уверявам те. Бану Нахри не се отделяше от леглото му. Тя е много привързана към него.

Афшинът настръхна от ярост и Али — който беше много привързан не само към Нахри, но и към главата си — побърза да се обади:

— Сигурен съм, че Бану Нахида е също толкова отдадена и на останалите си пациенти.

Мунтадир не му обърна внимание.

— Всъщност именно заради Бану Нахида искам да говоря с теб. — Той погледна към Джамшид. — В Зариаспа има свободно губернаторско място, нали? Струва ми се, че подочух баща ти да казва нещо за това.

Джамшид изглеждаше объркан, но отговори:

— Така мисля.

Мунтадир кимна.

— Много желан пост. Солидно заплащане в красива част на Девастана. Съвсем малко отговорности. — Той отпи глътка вино. — Смятам, че отлично ще ти пасне, Дараявахуш. Вчера, докато обсъждахме сватбата, Бану Нахри като че ли се тревожеше за бъдещето ти и…

— Какво?

Опасната усмивка на афшина се изпари.

— Бъдещето ти, афшине. Нахри иска да се увери, че ще бъдеш добре възнаграден за своята лоялност.

— Зариаспа не е Девабад — сопна се Дараявахуш. — И каква сватба? Тя все още не е навършила и четвърт век. По закон няма право да…

Мунтадир го прекъсна, махвайки с ръка.

— Вчера дойде при нас със свое собствено предложение. — Усмихна се с непривично зъл блясък в очите. — Предполагам, няма търпение.

Наблегна на думата, насищайки я с повече от намек за вулгарност, и Дараявахуш изпука кокалчетата си. Али инстинктивно посегна към зулфикара си, ала оръжието му го нямаше, взето от прислужниците на Ханзада.

За щастие, афшинът остана седнал. Движението му обаче привлече вниманието на Али и той се сепна. Нима робският му пръстен… грееше? Али присви очи. Така изглеждаше. Изумрудът сияеше със съвсем слаба светлина, като пламък, затворен в мръсна стъклена лампа.

Афшинът като че ли не забеляза.

— Аз следвам Бану Нахида във всичко. — Гласът му беше по-леден, отколкото Али бе вярвал, че е възможно. — Колкото и отвратително да е то. Така че, предполагам, трябва да ти поднеса поздравленията си.

Мунтадир отвори уста, за да отговори, но за щастие, Ханзада избра именно този момент, за да се приближи.

Настани се на ръба на дивана, на който седеше Мунтадир, и обви изящната си ръка около раменете му.

— Любими, с какви сериозни дела помрачавате тази красива вечер? — Тя го помилва по бузата. — Такива намусени физиономии имате всички. Липсата ви на внимание обижда момичетата ми.

— Прости ми, господарке — намеси се афшинът. — Обсъждахме сватбата на емира. Ти несъмнено ще присъстваш?

Лицето на Мунтадир пламна, но ако Дараявахуш се беше надявал да подкладе предизвикана от ревност кавга между любовници, беше подценил лоялността на куртизанката.

— Но разбира се — усмихна се тя сладко-сладко. — Ще танцувам със съпругата му. — Плъзна се в скута на Мунтадир, без да сваля остър поглед от лицето на Дараявахуш. — Навярно бих могла да й дам някои напътствия за това как най-добре да го задоволи.

Въздухът стана горещ. Али се напрегна, но афшинът не отговори. Вместо това си пое рязко дъх и вдигна ръце към главата си, сякаш връхлетян от неочаквана мигрена.

Ханзада се престори на загрижена.

— Добре ли си, афшине? Ако вечерта те преумори, имам стаи, където можеш да си отдъхнеш. Бих могла да ти намеря компания — добави със студена усмивка. — Типът ти е съвсем очевиден.

Беше отишла твърде далеч… И тя, и Мунтадир. Зелените очи на Дараявахуш припламнаха и той оголи зъби в почти животинска усмивка.

— Прости разсейването ми, господарке. Ала каква красива картинка само. Сигурно често си мечтаеш за това. И с каква любов са изпипани и най-малките подробности… чак до къщурката в Агниванша. Червен пясъчник, нали? — попита той и Ханзада пребледня. — На брега на Чамбал… люлка за двама, с изглед към реката.