Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Страхът в сърцето на Али се разля. А после — с бързина, която порази и него самия — се превърна в гняв. В озлобление, което до този миг дори не си беше давал сметка, че е държал плътно затворено в място, където не смееше да погледне.

— Мунтадир, аз съм студен, защото прекарах целия си живот в Цитаделата, подготвяйки се да ти служа, спейки на пода, докато ти спеше с куртизанки в копринени постели. Защото бях изтръгнат от прегръдките на майка ми, когато бях на пет години , така че да се науча да убивам по твоя заповед и да се хвърлям в битките, които ти никога няма да си принуден да видиш. — Али си пое дълбоко дъх, овладявайки емоциите, които бушуваха в гърдите му. — Допуснах грешка, Диру. Това е всичко. Опитвах се да помогна на шафитите, не да започна някаква…

Мунтадир го прекъсна.

— Ти и братовчедът на майка ти сте единствените, за които се знае, че подпомагат финансово „Танзим”. Те трупат оръжия с неизвестна цел, неизвестен гезирски войник с достъп до Цитаделата е откраднал тренировъчни зулфикари за тях. Все още не си арестувал никого, макар че, както изглежда, познаваш лидерите им. — Мунтадир отново пресуши бокала си и се обърна към Али. — Кажи ми, ахи. Какво би си помислил ти на мое място?

В гласа на Мунтадир имаше нотка на страх — истински страх — и на Али му се повдигна от това. Ако бяха сами, щеше да се хвърли в краката на брат си. Изкушаваше се да го направи и сега, а свидетелите да вървят по дяволите.

Вместо това сграбчи ръката му.

— Никога, Диру. Никога. Бих забил нож в собственото си сърце, преди да го вдигна срещу теб… кълна се в Бог… Ахи… — умоляваше той. Мунтадир изсумтя презрително. — Моля те. Кажи ми как да оправя това. Ще сторя каквото поискаш. Ще отида при абба. Ще му разкажа всичко…

— Кажеш ли на абба, си мъртъв — прекъсна го Мунтадир. — Забрави за нападателя си. Ако абба научи, че си бил в таверната, когато двамата деви бяха убити, че всички тези месеци си оставил нещата така, без да арестуваш предателя в Царската стража… ще те хвърли на каркадана.

— Е, и? — Али дори не си направи труда да скрие горчилката в гласа си. — Ако смяташ, че кроя планове да предам всички ви, защо сам не му кажеш?

Мунтадир го изгледа остро.

— Нима мислиш, че искам смъртта ти да тежи на моята съвест? Ти все още си моят малък брат.

Али начаса отстъпи.

— Нека поговоря с Нахри — предложи, спомняйки си защо всъщност беше дошъл. — Навярно бих могъл да я убедя да намали част от исканията си.

Мунтадир се изсмя — пиянски, подигравателен звук.

— Смятам, че ти и моята заговорничеща годеница приключихте с приказките… това е нещо, на което възнамерявам да сложа край.

Музиката спря. Девите изръкопляскаха, а Дараявахуш каза нещо, което накара танцьорките да се разкикотят.

Мунтадир впи поглед в афшина, като котка в мишка. Прокашля се и Али видя нещо много опасно — и много глупаво — да се разлива по лицето му.

— Знаеш ли, мисля, че ще се оправя с едно от исканията й още сега. — Той повиши глас. — Джамшид! Дараявахуш! Елате. Пийнете малко вино с мен.

— Диру, не мисля, че това е добра…

Али млъкна рязко, когато двамата деви се приближиха.

— Емир Мунтадир. Принц Ализейд. — Дараявахуш кимна, допирайки длани в поздрава на племето си. — Нека огньовете греят ярко за двама ви в тази красива вечер.

Джамшид изглеждаше притеснен и Али предположи, недостатъчно пъти беше виждал Мунтадир пиян, за да знае кога нещата са на път да вземат невероятно лош обрат.

— Добра вечер, господари — каза той колебливо.

Мунтадир трябва да беше забелязал смущението му, защото щракна с пръсти и кимна към възглавницата на пода от лявата му страна.

— Бъди спокоен, приятелю.

Джамшид седна. Дараявахуш се ухили и на свой ред щракна с пръсти.

— Просто така? — попита, добавяйки нещо на дивастийски.

Джамшид се изчерви.

Само че, за разлика от Али, Мунтадир отлично владееше езика на девите.

— Уверявам те, че той не е дресирано куче — заяви хладно на джинистански, — а най-скъпият ми приятел. Моля те, афшине — добави, махвайки към мястото до Джамшид. — Заповядай, седни. — Отново даде знак на виночерпеца. — Вино за гостите ми. А за принц Ализейд нещо от онова, което давате на децата, които не могат да пият.

Али си заповяда да се усмихне, спомняйки си жлъчните коментари на Дараявахуш за съперничеството му с Мунтадир, докато двамата се биеха в тренировъчната стая. Едва ли би могло да има по-неподходящ момент, в който афшинът да долови дори следа от враждебност между двамата Кахтани.