Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Царят нямаше друг избор, освен да помилва Дараявахуш… Хората ни го боготворят. Ако дори косъм беше паднал от главата му заради Кахтаните, половината град щеше да се вдигне на бунт. А що се отнася до лечебницата… тя е символична, също като теб. Царят иска лечителка от рода на Нахидите така, както един овчар иска куче — от време на време да бъде полезно, но изцяло зависимо.

Нахри настръхна от гняв.

— Не съм ничие куче.

— Нима? — Нисрийн скръсти ръце на гърдите си; китките й все още бяха изцапани с пепел и кръв. — Тогава защо правиш точно каквото те искат?

— Какво искаш да кажеш?

Нисрийн дойде малко по-близо.

— Липсата ти на успех в лечебницата не може да бъде скрита, дете. Напълно пренебрегна девите, които дойдоха да те видят във Великия храм… а после избяга, без да кажеш нито дума. Не се грижиш за огнения си олтар, ядеш месо, където могат да те видят, прекарваш всичкото си свободно време с онзи кахтански фанатик… — Лицето на Нисрийн потъмня. — Нахри, племето ни не обича нелоялността; твърде много сме страдали от ръцете на враговете ни. Девите, заподозрени в колаборационизъм… животът за тях не е никак лесен.

— Колаборационизъм? — повтори Нахри невярващо. — Да бъда в добри отношения с онези, които са на власт, не е колаборационизъм, Нисрийн, а проява на здрав разум. А ако това, че ям шишчета, тревожи някакви си клюкарстващи огнепоклонници…

Нисрийн ахна.

— Какво каза?

Твърде късно Нахри си спомни, че девите не обичат да ги наричат така.

— О, хайде де, Нисрийн, то е просто дума. Знаеш, че не…

— Не е просто дума! — Яростни червени петна разцъфнаха върху бледите бузи на Нисрийн. — Тази обида от векове се използва, за да демонизира племето ни. Това процеждат хората, когато смъкват воала от лицето на жените ни и пребиват мъжете ни. В това ни обвиняват властите всеки път, когато поискат да тършуват в домовете ни или да си присвоят собствеността ни. Това, че ти — от всички хора — го използва…

Помощницата й се изправи. Влезе по-навътре в лечебницата, сложила ръце зад главата си, и погледна яростно към Нахри.

— Искаш ли изобщо да постигнеш напредък? Колко пъти съм ти казвала колко е важно намерението в лечението? Колко голямо значение има вярата в магията? — Тя разпери ръце в жест към лечебницата наоколо. — Вярваш ли в нещо от това, Бану Нахри? Грижа ли те е изобщо за хората ни? За културата ни?

Нахри наведе поглед, засрамена червенина изби по бузите й. Не. Неприятно й беше колко бързо се появи отговорът в ума й, но това беше истината.

Нисрийн явно долови неудобството й.

— Така си и мислех. — Взе смачканото одеяло, захвърлено в долната част на леглото на шейха, и безмълвно покри тялото му с него. Пръстите й се задържаха върху челото му, а когато вдигна глава, по лицето й се четеше неприкрито отчаяние. — Как може да бъдеш нашата Бану Нахида, когато изобщо не те е грижа за начина на живот, създаден от предците ти?

— Значи, да си търкам главата с пепел и да хабя половината си ден, грижейки се за някакъв огнен олтар, ще ме направи по-добра лечителка? — Нахри се оттласна от мивката с гримаса. Нима Нисрийн мислеше, че и така не се чувства ужасно заради шейха? — Ръката ми се хлъзна , Нисрийн. Изплъзна ми се, защото би трябвало да упражнявам тази процедура поне сто пъти, преди изобщо да припаря до този мъж!

Знаеше, че би трябвало да спре, ала беше разтърсена и подразнена, беше й дошло до гуша от невъзможните очаквания, които бяха стоварили върху плещите й от мига, в който беше дошла в Девабад, и тя продължи:

— Искаш да знаеш какво мисля за вярата на девите? Мисля, че е измама . Цял куп ненужно сложни ритуали, създадени, за да почитат онези, които са ги измислили. — Смачка сърдито престилката си на топка. — Нищо чудно, че джиновете са спечелили войната. Девите вероятно са били толкова заети с това да пълнят маслени лампи и да се кланят на орда смеещи се Нахиди, че дори не са забелязали, че Кахтаните са нахлули в града, докато…

— Достатъчно! — сопна се Нисрийн. Нахри никога не я беше виждала толкова ядосана. — Нахидите спасиха цялата ни раса от човешко робство. Единствено те бяха достатъчно смели, за да се опълчат на ифритите. Построиха този град, този магически град, който няма равен на света, за да управляват империя, която се простира на цели континенти. — Тя дойде по-близо, очите й горяха. — А когато обичните ти Кахтани пристигнаха, когато улиците почерняха от кръвта на девите, а въздухът натежа от писъците на умиращи деца и обезчестени жени… това племе от огнепоклонници оцеля. Преживяхме всичко това. — Устата й се разкриви от отвращение. — И заслужаваме нещо по-добро от теб.