Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— В името на Създателя… — прошепна Джамшид. — Това е невероятно.

— Задръж го неподвижен. Не съм свършила.

Нахри вдигна ръце. Раната бе започнала да се затваря, ала плътта му все още беше бледа и изглеждаше почти пореста. Тя докосна леко кожата му, при което на повърхността изби запенена черна кръв, сякаш беше натиснала подгизнала гъба. Затвори очи и опита отново, но резултатът беше същият.

Макар в стаята да беше хладно, по кожата й изби пот, толкова, че пръстите й станаха хлъзгави. Тя ги избърса в ризата си и премина на другите рани. Соленият вкус се усили. Али не беше отворил очи, ала ритъмът на сърцето му се стабилизира под пръстите й. Той си пое накъсано въздух, а Нахри се облегна на пети, за да огледа наполовина свършената си работа.

Нещо не беше наред. Може би е желязото? Докато пътуваха насам, Дара й беше казал, че то може да навреди на чистокръвните.

Бих могла да зашия раните. Беше шила с Нисрийн на няколко пъти, използвайки сребърен конец, подсилен с някаква магия. Предполагаше се, че притежава възстановителни качества и си струваше да опита. Али не изглеждаше така, сякаш ще издъхне, ако Нахри отделеше няколко минути, за да донесе някои неща от лечебницата. Ала това все пак беше само предположение. Напълно бе възможно вътрешните му органи да са унищожени и да изтичат в тялото му.

Али измърмори нещо на гезирски и сивите му очи бавно се отвориха, разширени и объркани, докато обхождаха бавно непознатата стая. Опита се да седне и изохка от болка.

— Недей да се движиш — предупреди го тя. — Ранен си.

— Аз… — изхъхри Али, а после погледът му падна върху ножа. Лицето му посърна, съкрушена сянка потъмни очите му. — О.

— Али. — Нахри го докосна по бузата. — Ще отида да взема някои неща от лечебницата, става ли? Остани тук с Джамшид.

Стражът не изглеждаше особено доволен, но кимна и Нахри излезе от стаята.

В лечебницата беше тихо; пациентите, които не беше убила, спяха, а Нисрийн я нямаше. Нахри сложи съд с вода да заври върху нажежените въглени в огнището и отиде да вземе сребърния конец и няколко игли, като много внимаваше да не поглежда към празното легло на шейха.

Когато водата кипна, тя добави лъжица смола, малко мед и сол, следвайки една от рецептите, които Нисрийн й беше показала. След моментно колебание счука на прах предварително подготвена чашка на опиумен мак. Щеше да й е по-лесно да зашие Али, ако беше спокоен.

През ума й се гонеха най-различни догадки. Защо Али би искал да прикрие едно покушение върху живота му? Недоумяваше защо царят не беше в лечебницата, за да се увери лично, че синът му получава най-доброто лечение, докато Царската стража обръща града с главата надолу, разбивайки врати и задържайки шафити, в търсене на заговорници.

Може би именно затова иска да потули нещата. Очевидно бе, че шафитите са слабост на Али. Не че Нахри се оплакваше. Едва няколко часа по-рано се боеше, че Гасан ще я накаже, задето, без да иска, беше убила шейха. Сега най-малкият му — и любим според слуховете, които се носеха — син се криеше в спалнята й, а животът му беше в ръцете й.

Крепейки отварата и нещата, които беше взела, Нахри пъхна кана с вода под мишница и се отправи към стаята си. Когато открехна вратата, Али лежеше в същата поза, в която го беше оставила, а Джамшид крачеше напред-назад с вид, сякаш горчиво съжалява за нишката от събития, довели го до този момент.

При появата й вдигна глава и бързо се приближи, за да вземе подноса от ръцете й. Нахри кимна към ниската масичка пред огнището.

— Ще отида да доведа брат му — каза той тихо на дивастийски, след като го остави.

Нахри погледна към Али. Обляният в кръв принц като че ли беше в шок, треперещите му ръце опипваха безцелно съсипаните чаршафи.

— Сигурен ли си, че е добра идея?

— По-добре от това двама деви да бъдат заловени, докато се мъчат да потулят покушение над живота му.

Отличен довод.

— Не се бави.

Джамшид излезе, а Нахри се върна до леглото.

— Али? Али! — Той се сепна и тя посегна към него. — Ела по-близо до огъня. Нуждая се от светлина.

Али кимна, но не помръдна.

— Хайде — каза Нахри меко, издърпвайки го на крака.

Той изсъска тихо от болка, притиснал едната си ръка до корема.

Нахри му помогна да се отпусне на дивана и пъхна димящата чаша в ръцете му.

— Изпий това.

Придърпа масичката и остави конеца и иглите, след което отиде в хамама си, за да донесе купчина хавлии. Когато се върна, Али беше оставил чашата с отвара и пресушаваше каната с вода. Остави я да тропне на масата с празен звук.