Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Кожата му лумна изведнъж и дробовете му се превърнаха в пепелива прах, докато горящите въглени плъзнаха към врата му. Нисрийн бързо отмести дългата му брада настрани и го оголи.

— Гърлото тогава, това е единственият му шанс. — Когато Нахри се поколеба, тя я изгледа яростно. — Нахри!

Нахри се раздвижи, доближавайки бързо тръбичката до мястото, което Нисрийн й сочеше. Влезе съвсем лесно, като горещ нож в масло. Нахри почувства моментно облекчение.

А после тръбичката потъна дълбоко.

— Не, недей!

Нисрийн посегна към пинсетата, докато Нахри се мъчеше да издърпа тръбичката. Откъм гърлото на шейха се разнесе ужасяващ засмукващ звук. Кръв закипя и преля по ръцете й, тялото му се загърчи в конвулсия.

Нахри изпадна в паника. Притисна ръце в гърлото му, заповядвайки отчаяно на кръвта да спре. Ужасените очи на мъжа се впиха в нейните.

— Нисрийн, какво да правя? — изкрещя.

Нова, по-мощна конвулсия разтърси стареца.

А после той издъхна.

Нахри го разбра мигновено; немощните удари на сърцето му спряха, будната искрица в сивите му очи угасна. Гърдите му хлътнаха и въздухът най-сетне излезе със свирене през тръбичката.

Нахри не помръдна, неспособна да извърне поглед от измъченото лице на мъжа. Една сълза се процеди от редките му мигли.

Нисрийн затвори очи.

— Отиде си, Бану Нахида — меко каза тя. — Ти се опита.

Опитах се. Направила бе последните му мигове същински ад. Тялото му беше същинска развалина, долната му половина — станала на пепел, гърлото му — разкъсано и окървавено.

Направи разтреперана крачка назад и погледът й попадна върху опърлените й дрехи. Дланите и китките й бяха покрити с кръв и пепел. Без да каже нито дума, отиде до мивката и яростно затърка ръцете си. Усещаше очите на Нисрийн върху гърба си.

— Трябва да го почистим, преди жена му да е пристигнала — каза помощницата й. — Да се опитаме да…

— Да направим да не изглежда така, сякаш съм го убила? — прекъсна я Нахри, без да се обръща.

Кожата на ръцете й смъдеше, докато ги триеше.

— Не си го убила, Бану Нахри. — Нисрийн се присъедини към нея до мивката. — Той умираше. Беше просто въпрос на време.

Понечи да сложи ръка върху рамото на Нахри, но тя се дръпна рязко.

— Не ме докосвай. — Усети, че започва да губи контрол. — Ти си виновна. Казах ти, че не мога да използвам този инструмент. Откакто дойдох тук, ти повтарям, че не съм готова да лекувам пациенти. Ала теб не те е грижа. Просто продължи да ме притискаш!

Нахри видя как нещо в лицето на по-възрастната жена се прекърши.

— Нима мислиш, че искам да го правя? — Гласът на Нисрийн прозвуча странно отчаяно. — Нима мислиш, че бих те притискала, ако имах друг избор?

Нахри се сепна.

— Какво искаш да кажеш?

Нисрийн рухна в близкия стол и отпусна глава в ръцете си.

— Царят не беше тук само за да се види със стар приятел. Беше тук, за да преброи празните легла и да ме попита защо не лекуваш повече пациенти. Има списък — двайсет листа и продължава да расте — с чакащи да ги приемеш. И това са само благородниците, Създателят знае още колцина в града се нуждаят от уменията ти. Ако зависеше от Кахтаните, всяко легло щеше да е пълно.

— В такъв случай трябва да бъдат по-търпеливи! — заяви Нахри. — Девабад е издържал двайсет години без лечител, несъмнено могат да почакат още мъничко. — Тя се облегна на мивката. — Господи, дори човешките лекари се обучават в продължение на години, а те си имат работа с настинки, не с проклятия. Трябва ми повече време, за да се обуча както трябва.

От Нисрийн се откъсна сух, невесел смях.

— Никога няма да се обучиш както трябва. Гасан може и да иска лечебницата да е пълна, но ще бъде доволен, ако уменията ти никога не стигнат по-далече от най-основното. Вероятно най-много би се радвал, ако половината от пациентите ти умрат. — Когато Нахри се намръщи, помощницата й се изпъна и я погледна учудено. — Нима не разбираш какво става тук?

— Очевидно — не.

— Искат да бъдеш слаба , Нахри. Ти си дъщерята на Бану Маниже. Появи се в Девабад заедно с Дараявахуш е-Афшин в деня, в който тълпа шафити се опитаха да нахлуят в Квартала на девите. Замалко да убиеш една жена от раздразнение… не забеляза ли, че след онзи ден стражите ти бяха удвоени? Нима мислиш, че Кахтаните искат да те оставят да се обучиш ? — Нисрийн я изгледа невярващо. — Би трябвало да се радваш, че не си принудена да носиш окови, когато посещаваш принца им.

— Аз… Но те ми дадоха лечебницата. Помилваха Дара.