Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Ледена тръпка полази по гърба й, докато гледаше привързаността, с която царят държеше ръката на шейха. Нисрийн стоеше зад тях, а в тъмните й очи се четеше предупреждение.

— Ваше величество — изпелтечи Нахри. Побърза да долепи длани, а после, решила, че не може да навреди, се поклони. — Простете ми… нямах представа, че сте тук.

Царят се усмихна и стана.

— Не е нужно да се извиняваш, Бану Нахида. Чух, че шейхът не е добре, и наминах, за да предложа молитвите си.

Той отново се обърна към възрастния мъж и го докосна по рамото, добавяйки нещо на гезирски. Пациентът изхъхри в отговор и Гасан се засмя.

След това се приближи до Нахри, която си заповяда да не извърне очи.

— Хареса ли ти вечерта с децата ми? — попита я.

— И то много. — Тръпки полазиха по кожата й, би могла да се закълне, че усеща могъщество да струи от кожата му. — Сигурна съм — не можа да се сдържи да не добави, — че Ализейд ще ви докладва най-подробно много скоро.

В сивите очи на царя, развеселен от дързостта й, проблеснаха искрици.

— Действително, Бану Нахида. — Той махна към стареца. — Моля те, направи каквото можеш за него. Ще съм по-спокоен, като знам, че учителят ми е в ръцете на дъщерята на Бану Маниже.

Нахри отново се поклони, изчаквайки да чуе как вратата се затваря зад гърба му, преди да отиде забързано при шейха. Молеше се вече да не е казала или направила нещо грубо пред него, но знаеше, че е малко вероятно — лечебницата я поставяше в лошо настроение.

Насили се да се усмихне.

— Как се чувствате?

— Много по-добре — изхъхри той. — Слава на Бога, краката вече не ме болят.

— Има нещо, което трябва да видиш — тихо каза Нисрийн и повдигна одеялото, скривайки гледката от очите на стареца, така че Нахри да прегледа краката му.

Тях ги нямаше.

Не само че ги нямаше — бяха станали на пепел, — но инфекцията се беше качила нагоре и бе стигнала до мършавите му бедра. Тлееща черна ивица пълзеше към левия му хълбок и Нахри преглътна, мъчейки се да скрие ужаса си.

— Аз… радвам се да чуя, че се чувствате по-добре — каза толкова бодро, колкото успя. — Нека само… да се посъветвам с помощничката си.

Тя издърпа Нисрийн там, където старецът не можеше да ги чуе.

— Какво стана? — изсъска. — Нали каза, че сме го излекували!

— Нищо такова не съм казала — поправи я Нисрийн с възмутен вид. — За неговото състояние няма лек, особено на тези години. То може само да бъде овладяно.

— На това овладяно ли му казваш? От заклинанието като че ли още повече се е влошил! — Нахри потрепери. — Не чу ли току-що царя да се възторгва от това в какви добри ръце се намирал?

Нисрийн я поведе към лавиците с лекове.

— Вярвай ми, Бану Нахида, цар Гасан знае точно колко е сериозно положението. Състоянието на шейх Ауда е добре познато на хората ни. — Тя въздъхна. — Изгарянето напредва бързо. Изпратих да доведат жена му. Дотогава просто ще се грижим да му бъде възможно най-удобно.

Нахри я зяпна.

— Какво искаш да кажеш? Все трябва да има още нещо, което бихме могли да опитаме.

— Той умира, Бану Нахида. Няма да преживее нощта.

— Но…

— Не можеш да помогнеш на всички. — Нисрийн сложи меко ръка на лакътя й. — А той е стар. Имал е добър, дълъг живот.

Може и да беше така, ала Нахри не можеше да не си спомни с каква топлота беше говорил Гасан за другия мъж.

— Защо ли се учудвам, че следващият ми провал ще е не кой да е, а приятел на царя.

— Това ли те притеснява? — Състраданието се изпари от лицето на помощницата й. — Не можеш ли поне веднъж да поставиш нуждите на пациента си над своите? И все още не си се провалила. Ние дори не сме започнали.

— Нали току-що каза, че нищо не можем да направим!

— Ще се опитаме да го опазим жив, докато жена му дойде. — Нисрийн се приближи до лавиците с лекове. — Когато инфекцията стигне до дробовете му ще се задуши. Има процедура, която ще му спечели малко време, но изисква голяма прецизност и ти трябва да я направиш.

На Нахри това изобщо не й хареса. Не беше опитвала друга сложна процедура, откакто едва не бе удушила жената със саламандъра.

Тя последва Нисрийн. На трептящата светлина на факлите и огъня, накладен в огнището, аптекарският й шкаф сякаш беше жив. Най-различни съставки потръпваха и трепереха зад матовите стъклени врати и Нахри стори същото, когато ги видя. Липсваше й аптеката на Якуб, пълна с познати — и мъртви — субстанции. Джинджифил при проблеми с храносмилането, градински чай при нощно изпотяване, все неща, които знаеше как да използва. Не отровни газове, живи кобри и цял феникс, разтворен в мед.