Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— У Ханзада? — Али направи отвратена физиономия. — Не.

Мунтадир се засмя.

— Все нещо ще те изкуши един ден — извика през рамо, докато се отправяше към стълбите. — Все някой.

Брат му си отиде и погледът на Али падна върху телескопа.

От тях няма да излезе добра двойка , помисли си за първи път, спомняйки си любопитството, с което Нахри беше изучавала звездите. Мунтадир беше прав: Али наистина харесваше умната Бану Нахида, намираше постоянните й въпроси и проницателните й отговори за странно приятно предизвикателство. Подозираше обаче, че с Мунтадир няма да е така. Е, да, брат му харесваше жените; харесваше ги усмихнати и обсипани с бижута, меки и сладки, и сговорчиви. Мунтадир никога не би прекарал часове наред в библиотеката заедно с Нахри, спорейки за етиката на това да се пазариш и пълзейки по рафтове, пълни с прокълнати свитъци. Не можеше да си представи и Нахри, доволна да се излежава с часове върху някой диван и да слуша как поети оплакват изгубената си любов и обсъждат качеството на виното.

Освен това няма да й бъде верен. То се разбираше от само себе си. Истината бе, че малцина царе бяха; повечето имаха по няколко жени и наложници, макар че баща му беше нещо като изключение, оженвайки се за Хатсет, след като първата му жена, майката на Мунтадир, бе починала. Така или иначе, Али просто приемаше, че реалността беше такава и това бе начин за осигуряване на съюзничества.

Не искаше обаче да си представи Нахри да бъде подложена на нещо такова.

Не е твоя работа да поставяш нищо от това под съмнение , скара се сам на себе си и поднесе телескопа към очите си. Нито сега и определено не и след като двамата се оженеха. Защото Али не вземаше несъгласието на Мунтадир на сериозно; никой не можеше да се противопостави задълго на желанията на баща му.

Не беше сигурен колко дълго остана на покрива, потънал в мисли, докато съзерцаваше звездите. Подобно усамотение бе рядък лукс в двореца и черното кадифе на небето и блещукането на далечни слънца го мамеха да остане по-дълго. Най-сетне пусна телескопа в скута си и зарея поглед към тъмното езеро.

Полузаспал и потънал в мисли, на Али му бяха нужни няколко минути, докато осъзнае, че един прислужник шафит се беше появил и раздигаше захвърлените бокали и полуизядените плата с храна.

— Приключихте ли с тези, принце?

Али вдигна поглед. Шафитът сочеше платото с ядки и бокала на Мунтадир.

— Да, благодаря.

Наведе се, за да свали лещата на телескопа, ругаейки под носа си, когато се одраска на острия ръб на стъклото. Беше обещал на учените, че лично ще се погрижи за ценния инструмент.

Нещо се стовари в тила му.

Али се олюля, а платото с ядки издрънча на земята. Замаян, той опита да се обърне; видя прислужника шафит, блясъка на тъмно острие…

А после ужасяващо неправилното, раздиращо усещане от остър удар в корема му.

Последва миг на студ, на непознатост, нещо кораво и ново там, където не бе имало нищо. Съска не, сякаш острието обгаряше рана.

Връхлетян от заслепяваща вълна на болка, Али отвори уста, за да извика. Прислужникът напъха един парцал между зъбите му, заглушавайки звука, а после го блъсна в каменната стена.

Само че не беше никакъв прислужник. Очите му придобиха меден цвят, в черната му коса се появи червено. Хано.

— Не ме ли разпозна, крокодиле? — изплю се превъплъщенецът.

Лявата ръка на Али бе извита зад гърба му. Опита се да оттласне Хано от себе си със свободната си ръка и в отговор шафитът завъртя острието. Али изкрещя в парцала и ръката му се отпусна безсилно. Гореща кръв потече по туниката му, правейки плата черен.

— Боли, а? — попита Хано ехидно. — Желязно острие. Страшно скъпо. Най-голямата ирония е, че е купено с последните от твоите пари.

Заби ножа още по-дълбоко, спирайки едва когато опря в камъка зад Али.

Черни петна избиха пред очите на Али. Имаше чувството, че стомахът му е пълен с лед, който бавно угасяваше огъня в него. Трябваше да извади острието от тялото си. Опита се да изрита другия мъж в стомаха с коляно, но Хано го избегна с лекота.

— „Дай му време” , казва ми Рашид. Сякаш ние всички сме чистокръвни, които разполагат с векове, за да размишляват над това кое е правилно и кое е грешно. — Хано натисна ножа с цялата тежест на тялото си и Али нададе нов писък, заглушен от парцала. — Анас умря за теб.

Али опита да се вкопчи в ризата на Хано. Превъплъщенецът издърпа ножа и го заби по-високо, опасно близо до дробовете му.