Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Нисрийн извади тънка сребърна пинсета от престилката си и отвори малък шкаф. Внимателно взе блещукаща медна тръбичка с дължината на длан и дебелината на пура. Задържа я настрани с протегната ръка, дръпвайки я, когато Нахри посегна да я вземе.

— Не я докосвай с голи ръце — предупреди я. — Изработена е от гезирци, от същия материал, от който и техните зулфикари. За подобна рана няма изцеление.

Нахри прибра ръката си.

— Нито дори за една Нахида?

Нисрийн я изгледа мрачно.

— Как според теб хората на твоя принц са отнели Девабад от предците ти?

— Какво тогава се предполага да правя с него?

— Ще го пъхнеш в дробовете му, а после и в гърлото, за да облекчиш част от напрежението, докато способността му да диша изгаря.

— Искаш да го пронижа с някакво магическо гезирско оръжие, което унищожава плътта на Нахидите?

Нима Нисрийн изведнъж се беше сдобила с чувство за хумор?

— Не — заяви равно помощницата й. — Искам да го пъхнеш в дробовете му, а после и в гърлото, за да облекчиш част от напрежението, докато способността му да диша изгаря. Жена му живее в другия край на града. Боя се, че ще отнеме известно време да се свържем с нея.

— Е, ако е рекъл Господ, тя ще се движи по-бързо от него. Защото няма да правя каквото и да било с тази смъртоносна тръбичка.

— О, да, ще направиш — скара й се Нисрийн. — Няма да лишиш един мъж от възможността да се сбогува с любимата си просто защото се страхуваш. Ти си Бану Нахида; това е твое задължение. — Тя мина покрай нея. — Подготви се. Аз ще го приготвя за процедурата.

— Нисрийн…

Ала нейната помощница вече отиваше към леглото на болния мъж. Нахри се изми набързо, а ръцете й трепереха, докато гледаше как Нисрийн поднася димяща чаша чай към устните на шейха. Той простена и тя докосна хладна кърпа към челото му.

Тя би трябвало да бъде Бану Нахида . Тази мисъл не за първи път минаваше през ума на Нахри. Нисрийн се грижеше за пациентите им така, сякаш бяха членове на семейството й. Беше дружелюбна и сърдечна, уверена в уменията си. И въпреки че често мърмореше по адрес на гезирците, нямаше и следа от предубеждение, докато се грижеше за стареца. Нахри гледаше, мъчейки се да потисне завистта, надигнала се в гърдите й. Какво ли не би дала, та отново да се почувства компетентна.

Нисрийн вдигна очи.

— Готови сме за теб, Бану Нахри. — Тя погледна към духовника. — Ще боли. Сигурен ли си, че не искаш малко вино?

Той поклати глава.

— Н-не — отвърна с усилие, гласът му трепереше. Погледна към вратата; очевидно бе, че движението му причинява болка. — Мислиш ли, че жена ми…

Задави го раздираща, димяща кашлица.

Нисрийн стисна ръката му.

— Ще ти дадем всичкото време, което можем.

Нахри задъвка вътрешната страна на бузата си, изненадана от собственото си емоционално състояние. Свикнала бе да търси слабост в страха, лековерие в тъгата. Нямаше представа как да води неангажиращ разговор с някой, който умираше. Въпреки това се приближи, заповядвайки си да се усмихне — уверено, както се надяваше.

Очите на шейха се обърнаха към нея. Устните му потръпнаха, сякаш се опитваше да отвърне на усмивката й, а после ахна и изпусна ръката на Нисрийн.

Помощницата на Нахри скочи на крака за секунда. Разгърна робата му и откри почернелите гърди с тлееща кожа. Остра септична миризма изпълни въздуха, докато Нисрийн прокарваше прецизни пръсти по гръдната му кост и леко наляво.

Изобщо не изглеждаше смутена от гледката.

— Донеси ми подноса тук и ми дай скалпел.

Нахри се подчини и Нисрийн заби скалпела в гърдите на мъжа, без да обръща внимание на изохкването му, когато изряза парче от горящата кожа. Защипа плътта, за да я задържи отворена, и даде знак на Нахри да се приближи.

— Ела.

Нахри се наведе над леглото. Под запенената черна кръв се виждаше развълнувана искряща златна тъкан. Тя трепкаше леко, все по-бавно, докато придобиваше пепелив цвят.

— Господи — удиви се Нахри. — Това дробовете му ли са?

Нисрийн кимна.

— Красиво, нали? — Тя взе пинсетата, в която беше медната тръбичка, и я подаде на Нахри. — Насочи я внимателно и я вкарай бавно, не повече от един-два милиметра.

Моментното удивление на Нахри се изпари. Тя премести поглед между тръбичката и топящите се дробове на мъжа. Преглътна, усетила изведнъж, че и на нея й е трудно да диша.

— Бану Нахида — подкани я Нисрийн настойчиво.

Нахри взе пинсетата и задържа тръбичката над деликатната тъкан.

— Аз… не мога — прошепна тя. — Ще го нараня.