Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Дал си му оръжие? — попита Али строго.

Мунтадир сви рамене.

— Хората ми искаха да знаят дали легендите за афшина са верни. Непрекъснато ме молеха.

Али не вярваше на ушите си.

— Трябваше просто да им откажеш. Ти командваше, Мунтадир. Ти щеше да бъдеш отговорен, ако нещо…

— Опитвах се да спечеля приятелството им — прекъсна го брат му. — Ти не би разбрал; обучавал си се с тях в Цитаделата и по начина, по който говореха за теб и проклетия ти зулфикар, знаех, че вече го имаш.

В гласа на брат му се долавяше горчивина, но Али не отстъпи:

— Не се предполага да бъдете приятели. От теб се очаква да водиш.

— И къде беше всичкият този здрав разум, когато реши да се биеш насаме с Бича на Ки-зи? Или мислиш, че Джамшид не ми е разказал за тази идиотска постъпка?

Али нямаше как да се защити.

— Беше глупаво — призна си. Прехапа устни, спомняйки си агресивния си сблъсък с афшина. — Диру… докато те нямаше… Дараявахуш стори ли ти се странен, по какъвто и да било начин?

— Чу ли изобщо нещо от това, което ти казах току-що?

— Нямах това предвид. Просто докато се биехме… ами… никога не съм виждал някой да владее магия по такъв начин.

Мунтадир сви рамене.

— Той е освободен роб. Те не запазват ли част от силата, която са притежавали, докато са работели за ифритите?

Али се намръщи.

— Но как изобщо е освободен? Реликвата му все още е у нас. А и четох за робите… така и не открих нищо за това перита да са в състояние да развалят ифритско проклятие. Те не се бъркат в делата ни.

Мунтадир строши един орех и извади ядката.

— Сигурен съм, че абба е наредил да проучат всичко това.

— Предполагам. — Али придърпа платото и си взе шепа шамфъстъци. Отвори един и хвърли бледата черупка в черната вода под тях. — Абба съобщи ли ти другата добра новина?

Мунтадир отпи нова глътка вино и Али видя гневното потрепване на ръцете му.

— Няма да се оженя за онова човешколико момиче.

— Държиш се така, сякаш имаш избор.

— Няма да го бъде.

Али отвори друг шамфъстък.

— Дай й шанс, Диру. Тя е удивително умна. Да беше видял само колко бързо се научи да чете и пише; невероятно е. Безкрайно по-умна е от теб, това е сигурно — добави и побърза да се наведе, когато Мунтадир го замери с един орех. — Може да ти помага с икономическата ти политика, когато станеш цар.

— Да, точно за каквото си мечтае един мъж у съпругата си — подхвърли Мунтадир сухо.

Али го изгледа с нетрепващ поглед.

— Има много по-важни качества за една царица от чистокръвния външен вид. Тя е очарователна. Има хубаво чувство за хумор…

— Може би ти трябва да се ожениш за нея.

Беше удар под кръста.

— Знаеш, че не мога да се оженя — тихо каза Али. На вторите синове на Кахтаните, особено такива, в чиито вени течеше аяанлийска кръв, не беше разрешено да имат законни наследници. Никой цар не искаше твърде много нетърпеливи млади мъже с право да наследят престола. — Освен това коя друга би могъл да искаш? Не може да вярваш, че абба ще ти позволи да се ожениш за онази агниваншийска танцьорка?

Мунтадир издаде пренебрежителен звук.

— Не ставай абсурден.

— Кой тогава?

Мунтадир сви колене и остави празния си бокал.

— Буквално всяка друга, Зейди. Никога не съм срещал някой, който да всява повече ужас от Маниже… и го казвам, след като току-що прекарах два месеца с Бича на Ки-зи. — Той потрепери. — Прости ми неохотата да скоча в леглото с момичето, което според абба е нейна дъщеря.

Али извъртя очи.

— Това е нелепо. Нахри изобщо не прилича на Маниже.

Мунтадир не изглеждаше убеден.

— Все още не. Но дори и така, има друг, много по-сериозен проблем.

— И той е?

— Това, че Дараявахуш ще ме набучи като игленик със стрелите си през първата ми брачна нощ.

Али нямаше какво да отговори на това. Не можеше да отрече неприкритата емоция върху лицето на Нахри, когато за първи път бе видяла афшина в лечебницата, нито свирепо закрилническия начин, по който той говореше за нея.

Веждите на Мунтадир подскочиха.

— Никакъв отговор този път, а? — Али отвори уста, за да възрази, но брат му го изпревари. — Няма нищо, Зейди. Ти току-що си върна благоразположението на абба. Изпълнявай нарежданията му, наслаждавай се на това твое невероятно странно приятелство. Аз сам ще се сблъскам с него. — Той скочи от парапета. — Ала сега, ако нямаш нищо против да насоча вниманието си към по-приятни въпроси… имам среща у Ханзада. — Той намести яката на робата си и се усмихна сатанински на Али. — Искаш ли да дойдеш?