Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Сигурен ли си, че не са просто чифт очила? — закачи го Нахри.

Али се засмя.

— Опазил ни бог! Ще умрат от разочарование. Но ако искаш, бих могъл да уредя да я видиш. — Той се поколеба, докато един прислужник посягаше към вратата на лечебницата. — Навярно брат ми Мунтадир би могъл да се присъедини към нас. Дотогава експедицията му би трябвало да се е върнала…

Нахри беше престанала да го слуша. Познат глас привлече вниманието й, когато вратата на лечебницата се отвори, и тя се втурна вътре, молейки се ушите да не я бяха излъгали.

Не бяха. На една от работните й маси, изглеждащ точно толкова измъчен и толкова красив, колкото винаги, седеше Дара.

Дъхът секна в гърлото й. Беше се привел към Нисрийн, потънал в разговор, но се изпъна рязко, когато я зърна. Ярките му очи срещнаха нейните, изпълнени със същата вихрушка от емоции, които, подозираше Нахри, се четяха и върху нейното лице. Сърцето й бе готово да изскочи от гърдите й.

В името на Всевишния, овладей се. Затвори уста, осъзнала, че е зяпнала, докато Али влизаше в стаята след нея.

Нисрийн скочи на крака, притискайки длани една до друга, и се поклони.

— Принце.

Дара остана седнал.

— Малки Зейди… селям алейкум! — поздрави на арабски с ужасяващо силен акцент и се ухили широко. — Как е китката ти?

Али се изпъна с възмутен вид.

— Не би трябвало да си тук, афшине. Времето на Бану Нахида е ценно. Единствено онези, които са болни или ранени…

Дара вдигна рязко юмрук и го стовари върху тежката маса от матово стъкло. То се строши, пръскайки водопад от искрящи парченца върху афшина и пода. Той дори не трепна; вместо това вдигна ръка и погледна с престорена изненада нащърбените парчета стъкло, забити в кожата му.

— Ето — заяви с напълно сериозен тон. — Ранен съм.

Али пристъпи напред с гневно изражение и Нахри се раздвижи — налудничавата постъпка на Дара я беше изтръгнала от вцепенението й. Нарушавайки вероятно половин дузина правила на протокола, тя улови принца за раменете и го обърна към вратата.

— Мисля, че двете с Нисрийн ще се справим — заяви с насилена жизнерадост, докато го избутваше навън. — Не искаш да пропуснеш молитвата, нали!

Учуденият джин отвори уста, за да възрази, когато тя се усмихна и затръшна вратата в лицето му. След това си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и се обърна.

— Остави ни, Нисрийн.

— Бану Нахида, не е уместно…

Нахри дори не я погледна, приковала очи в Дара.

— Върви си!

Нисрийн въздъхна, но преди да успее да си тръгне, Дара се протегна и докосна китката й.

— Благодаря ти — каза с такава искреност, че Нисрийн се изчерви. — На сърцето ми му е безкрайно по-леко от знанието, че някой като теб служи на моята Бану Нахида.

— За мен е чест.

Нисрийн звучеше необичайно смутена. Не че Нахри можеше да я вини; самата тя често се чувстваше по този начин в присъствието на Дара.

Не и сега обаче. Знаеше, че Дара го усеща; в мига, в който Нисрийн излезе, част от самоувереността се изпари от лицето му.

Отправи й слаба усмивка.

— Бързо си се научила да се разпореждаш.

Нахри мина внимателно през останките от строшената маса.

— Напълно ли си си изгубил ума? — попита, посягайки към ръката му.

Той отстъпи назад.

— Бих могъл да ти задам същия въпрос. Ализейд ал Кахтани, Нахри? Наистина? Не можа ли да намериш някой ифрит, с когото да се сприятелиш?

— Той не ми е приятел, глупако. — Тя отново посегна към ръката му. — А мишена. Мишена, с която имах успех, докато ти не се появи в двореца и не му счупи китката… Стига си се дърпал!

Дара вдигна ръка над главата си.

— Наистина ли я счупих? — попита с дяволита усмивка. — И аз така си помислих. Костите му издадоха толкова приятен звук… — Той се изтръгна от мечтанието си и сведе поглед към нея. — Той знае ли, че е мишена?

Нахри си спомни забележката на Али за уменията й с насилването на ключалки.

— Вероятно — призна си. — Не е такъв глупак, какъвто се надявах.

Не посмя да спомене факта, че „приятелството” им бе започнало, когато бе научила, че Али чете за Дара. Не беше новина, която очакваше да се приеме особено добре.

— Наясно си, че той прави същото, нали? — По лицето на Дара пробяга тревога. — Не можеш да му имаш доверие. Бас държа, че всяка втора дума, излязла от устата му, е лъжа, целяща да те привлече на тяхна страна.

— Да не намекваш, че врагът на предците ми има таен умисъл? А аз му издадох най-съкровените си тайни… ами сега? Нахри сложи ръка върху сърцето си с престорен ужас, а после присви очи. — Забрави ли коя съм, Дара? Мога да се справя с Али без проблем.