Шеннон Чакраборти - Град от месинг

И разбира се — книгите. Етажерките се издигаха към главозамайващо високия таван, губейки се от поглед; Али, който изглеждаше невероятно доволен от интереса й към библиотеката, й беше казал, че тя съдържа копие от почти всяко произведение, писано някога, било то от човеци или джинове. Очевидно съществуваше цяла прослойка джинове, които прекарваха живота си, обикаляйки човешките библиотеки, където преписваха грижливо произведенията, събрани в тях, и ги изпращаха в Девабад.

По рафтовете имаше и най-различни пособия и инструменти, тъмни буркани и прашни артефакти. Али я беше предупредил за повечето от тях; очевидно малките експлозийки бяха нещо обикновено тук. Джиновете имаха склонност да изследват свойствата на огъня във всяка негова форма.

— Ключалка.

Думите на Али привлякоха отново вниманието й към него. Звучеше разочарован. Двама служители от библиотеката прелетяха върху килимчета зад него, за да вземат книги за учените на долното ниво.

— Ефл — поправи Нахри арабския му. — Не кефл.

Али се намръщи и притегли къс пергамент от купчинката, която използваха, за да упражняват буквите.

— Но се пише ето така. — Той написа думата и посочи първата буква. — Каф, нали?

Нахри сви рамене.

— Моите хора го произнасят ефл.

— Ефл — повтори Али грижливо. — Ефл.

— Ето. Сега звучиш като истински египтянин. — Тя се усмихна на сериозното изражение, с което Али въртеше ключалката в ръцете си. — Джиновете не използват ли ключалки?

— Не. Намираме, че проклятията вършат по-добра работа.

Нахри направи физиономия.

— Звучи неприятно.

— Но пък ефективно. Все пак… — Той срещна погледа й, в сивите му очи имаше леко предизвикателство. — Току-що видях как бивша прислужница без проблем се справи с една ключалка.

Нахри се наруга за грешката си.

— Имах да отварям доста шкафове. Пособия за почистване и други такива.

Али се разсмя, топъл звук, който Нахри рядко чуваше и който винаги я изненадваше.

— Нима метлите са толкова ценни сред човеците?

Тя сви рамене.

— Господарката ми беше свидлива.

Той се усмихна и надникна в дупката на отключената ключалка.

— Мисля, че бих искал да се науча как да го правя.

— Да насилваш ключалки? — Нахри се засмя. — Да не планираш бъдеще като престъпник в човешкия свят?

— Бих искал да имам различни опции.

Нахри изпръхтя.

— В такъв случай ще се наложи да поработиш над акцента си. Арабският ти звучи като нещо, говорено от учени в древните дворове на Багдад.

Али прие закачката й, без да му мигне окото, и отговори с комплимент:

— Предполагам, че не постигам същия успех, както ти в твоето обучение — призна си. — Страшно напредваш в писането. Трябва да си помислиш с кой език би искала да се заемеш след това.

— Дивастийски. — Нямаше и капчица съмнение. — Така ще мога сама да чета текстовете на Нахидите, вместо да слушам как Нисрийн каканиже.

Лицето на Али посърна.

— Боя се, че за това ще имаш нужда от друг учител. Аз едва говоря дивастийски.

— Наистина ли? — Когато Али кимна, тя присви очи. — Веднъж ми каза, че знаеш пет различни езика… и въпреки това не си могъл да намериш време да научиш езика на първите обитатели на Девабад?

Принцът потръпна.

— Когато поставиш нещата по този начин…

— Ами баща ти?

— Той го владее съвършено. Баща ми е… запленен от културата на девите. Също като Мунтадир.

Интересно. Нахри скъта тази информация в ума си.

— Е, това решава въпроса. Ще се присъединиш към мен, когато тръгна на уроци. Няма причина да не го научиш.

— С нетърпение очаквам да бъда надминат — каза Али. В този миг се появи прислужник, понесъл голям покрит поднос, и лицето на принца грейна. — Селям, братко, благодаря ти. — Той се усмихна на Нахри. — Имам изненада за теб.

Тя повдигна вежди.

— Още човешки артефакти, които да идентифицирам?

— Не точно.

Прислужникът вдигна капака на подноса и Нахри усети как я лъхва ухание на цвърчаща захар и маслено тесто. Няколко триъгълничета сипкав сладкиш, поръсен със стафиди, кокос и захар, бяха подредени върху една чиния, ароматът и видът им бяха незабавно познати.

— Това да не е… фитеер? — попита; стомахът й начаса изкъркори от апетитната миризма. — Откъде го намери?

Али придоби доволен вид.

— Чух, че в кухнята работи един шафит от Кайро, и поисках да приготви някое лакомство от родното ти място. Той направи и това. — Али кимна към охладена гарафа с кървавочервена течност.