Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Али не можа да се сдържи.

— Бич ли търсиш?

Дараявахуш се обърна към него. Зелените му очи бяха ярки от гняв. Прекалено ярки. Али никога не беше виждал нещо такова, а афшинът не беше първият освободен роб, когото срещаше. Отново плъзна поглед по факлите, чиито пламъци танцуваха необуздано, сякаш се опитваха да стигнат до някогашния роб.

Светлината в очите на афшина угасна, оставяйки преценяващо изражение върху лицето му.

— Чувам, че баща ти възнамерява да омъжи Бану Нахида за брат ти.

Али зяпна. Откъде беше научил това ? Стисна устни, опитвайки се да скрие изненадата от лицето си. Каве, трябва да беше Каве. Като се имаше предвид как си шушукаха, докато влизаха в тренировъчната стая, Каве вероятно му раздрънкваше всички тайни, които знаеше.

— Великият везир ли ти каза?

— Не. Ти току-що го стори. — Дараявахуш направи достатъчно дълга пауза, за да се наслади на шока върху лицето на Али. — Баща ти ми се струва прагматичен мъж, а да ги ожени би било изключително проницателен политически ход. Освен това се говори, че си религиозен фанатик, но според Каве прекарваш много време с нея. Това едва ли би било уместно, освен ако тя няма да се присъедини към семейството ти. — Очите му се задържаха върху тялото на Али. — А Гасан очевидно няма нищо против да пресече границите между племената.

Али изгуби дар слово, лицето му пламна от смущение. Баща му щеше да го убие, когато откриеше, че е издал подобна информация.

Умът му заработи трескаво, мъчейки се да измисли начин да поправи стореното.

— Бану Нахри е гостенка в къщата на баща ми, афшине — започна. — Просто се опитвам да бъда мил. Тя поиска да се научи да чете… едва ли бих могъл да кажа, че в това има нещо неуместно.

Афшинът дойде по-близо, ала вече не се усмихваше.

— И какво я учиш да чете? Същите гезирски летописи, които демонизират нейните предшественици?

— Не — сопна се Али. — Иска да научи повече за икономиката. Макар да съм сигурен, че си й напълнил главата с лъжи за нас.

— Казах истината. Тя има право да знае как хората ти откраднаха онова, което й принадлежеше по рождение, и едва не унищожиха света ни.

— А вашето участие във всичко това? Разказа ли й за него? Знае ли защо те наричат Бича?

Възцари се мълчание. А после, за първи път, откакто афшинът беше влязъл в стаята със самодоволната си усмивка и смеещи се очи, Али зърна следа от несигурност у него.

Тя не знае. Али подозираше, че е така, макар Нахри много да внимаваше да не споменава афшина, когато бяха заедно. Колкото и да бе странно, за него това беше облекчение. Срещаха се от няколко седмици и компанията й му харесваше. Не му беше приятно да мисли, че бъдещата му снаха би могла да бъде вярна на подобно чудовище, ако знаеше истината.

Дараявахуш сви рамене, ала в ярките му очи припламна предупреждение.

— Просто изпълнявах заповеди.

— Това не е вярно.

Афшинът повдигна една от тъмните си вежди.

— Не? Тогава защо не ми кажеш какво разказва за мен историята на пясъчните бълхи.

Али почти можеше да чуе предупреждението на баща си в главата си, но не отстъпи.

— Като за начало, говорят за Ки-зи. — Лицето на афшина потръпна. — А ти не си изпълнявал ничии заповеди, когато Девабад паднал и Съветът на Нахидите е бил свален. Ти си оглавил въстанието в Девастана. Ако подобно поголовно клане изобщо би могло да се нарече въстание.

— Поголовно клане? — Дараявахуш се изпъна с презрително изражение. — Твоите предшественици изклаха семейството ми, опустошиха града ми и се опитаха да изтребят племето ми… а ти имаш дързостта да съдиш моите постъпки.

— Преувеличаваш — каза Али пренебрежително. — Никой не се е опитал да изтреби племето ти. Девите оцеляха без проблем и без ти да си наблизо, за да разрушаваш смесени села и да погребваш невинни джинове живи.

Афшинът изсумтя.

— Да, оцеляхме, за да се превърнем в граждани втора класа в собствения си град, принудени да се кланяме и раболепничим пред останалите от вас.

— Мнение, което си състави, след като прекара колко, два дни в Девабад? — Али направи физиономия. — Племето ти е заможно и влиятелно, а техният квартал е най-чистият и добре ръководен в града. Знаеш ли кои са втора класа? Шафитите, които…

Дараявахуш направи физиономия.

— Да си дойдем на думата. Не можеш да водиш разговор с джинове, без те да започнат да оплакват съдбата на горките нещастни шафити, които просто не могат да престанат да създават. Окото на Сулейман, намерете някоя коза, ако не сте в състояние да се контролирате. Те достатъчно приличат на човеците.