Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Би могъл да ме убие, осъзна Али. Една погрешна стъпка бе всичко, което щеше да е нужно; Дараявахуш щеше да заяви, че е било нещастен случай, и кой би го оспорил? Единствените свидетели бяха двамата Прамух, а Каве вероятно на драго сърце би потулил убийството на Али.

Ставаш параноик. Ала когато Дараявахуш замахна отново, Али посрещна удара му с малко повече жар и най-сетне успя да го оттласне назад през стаята.

Афшинът свали зулфикара с широка усмивка.

— Не е зле, Зейди. Биеш се много добре за момче на твоите години.

На Али започваше да му писва от тази самодоволна усмивка.

— Името ми не е Зейди.

— Мунтадир те нарича така.

Али присви очи.

— Ти не си ми брат.

— Не — съгласи се Дараявахуш. — Определено не съм. Само че ми напомняш на своя съименник.

Като се имаше предвид, че онзи Зейди и Дараявахуш бяха смъртни врагове в една продължила цял век война, която бе погубила голяма част от расата им, Али знаеше, че това не е комплимент, но въпреки това го прие като такъв.

— Благодаря.

Афшинът отново се взря в зулфикара, вдигайки го така, че медното острие проблесна на слънчевата светлина, струяща през прозорците.

— Не ми благодари. Онзи Зейди ал Кахтани, когото познавах, беше кръвожаден бунтовник и фанатик, не светецът, в който са го превърнали хората ти.

Али настръхна при тази обида.

— Той е бил кръвожаден? Съветът на твоите Нахиди изгарял шафитите живи на майдана, когато той се разбунтувал.

Една от черните вежди на Дараявахуш подскочи.

— Откъде знаеш толкова много за неща, случили се хиляда години преди да се родиш?

— Нашите летописи разказват…

— Вашите летописи ? — Афшинът се изсмя, звук, в който нямаше и капчица веселие. — О, как бих искал да науча какво пише в тях. Гезирците могат ли изобщо да пишат? Мислех, че всичко, което правите в онези ваши пясъчници, е да враждувате помежду си и да се молите за трохите от масата на човеците.

На Али му прекипя. Отвори уста, за да отговори, но после спря, давайки си сметка колко внимателно го наблюдава Дараявахуш. Колко преднамерено беше подбрал обидите си. Опитваше се да го предизвика и Али щеше да бъде проклет, ако му позволеше. Той си пое дълбоко дъх.

— Бих могъл просто да отида в някоя от таверните на девите, ако ми се прище да слушам как обиждат племето ми — заяви пренебрежително. — Мислех, че искаш да се бием.

Нещо проблесна в ярките очи на афшина.

— Напълно си прав, момче.

Той вдигна оръжието си.

Али посрещна следващия му замах и остриетата им издрънчаха, ала афшинът си го биваше и ставаше все по-добър с плашеща бързина, сякаш буквално можеше да попие всяко движение на Али. Движеше се по-светкавично и удряше по-силно от всеки, с когото Али се беше бил някога, повече, отколкото си беше представял, че е възможно. В стаята стана горещо. Челото на Али бе странно влажно… но разбира се, това беше невъзможно. Чистокръвните джинове не се потяха.

Силата зад ударите на афшина бе такава, че усещането бе, като да се биеш със статуя. Китките на Али го боляха; ставаше все по-трудно да удържа оръжието.

Дараявахуш започваше да го притиска опасно, когато изведнъж спря и свали зулфикара си. Въздъхна, любувайки се на острието.

— Ах, това ми липсваше… Мирните времена си имат своите преимущества, но нищо не може да се сравни с екзалтацията и дрънченето на оръжието ти в това на врага.

На Али му беше нужен миг, за да си поеме дъх.

— Аз не съм ти враг — процеди през стиснати зъби, макар че в този миг изобщо не го мислеше. — Войната свърши.

— Всички все това ми повтарят.

Афшинът се извърна и тръгна бавно през стаята, оставяйки нарочно гърба си незащитен. Пръстите на Али потръпнаха върху дръжката на зулфикара и той с мъка потисна силното изкушение да нападне другия мъж. Дараявахуш не би се поставил в подобно положение, ако не беше напълно сигурен, че може да се защити.

— Идея на баща ти ли беше да ни държи разделени? — попита афшинът. — Изненадах се колко нетърпелив бе да се махна от Девабад, като дори предложи първородния си син като гаранция. И все така не ми позволяват да видя моята Бану Нахида. Казаха ми, че списъкът с чакащите е по-дълъг от ръката ми.

Али се поколеба, хванат неподготвен от внезапната смяна на темата.

— Пристигането ти беше неочаквано, а тя е заета. Навярно…

— Тази заповед не идва от Нахри — сопна се Дараявахуш и в миг Али почувства как в стаята стана по-горещо.

Факлата срещу него лумна, ала афшинът като че ли не забеляза, приковал поглед в стената. Там, където се съхраняваха повечето оръжия, най-различни носители на смърт, висящи от куки и вериги.