Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Джамшид отскочи назад, изпръхтявайки подразнено, и Али с лекота го притисна до насрещната стена.

— Колко пъти щеше да си ме убил досега? — попита Джамшид. — Двайсет? Трийсет?

Повече. Истинският зулфикар беше едно от най-смъртоносните оръжия в света.

— Не повече от дузина — излъга Али.

Продължиха да тренират. Джамшид не постигаше особен напредък, но Али беше впечатлен от упоритостта му. Макар да беше видимо изтощен и покрит с пепел и кръв, той отказваше да спре.

Али тъкмо беше опрял острието си в гърлото му и се канеше да предложи да спрат, когато вниманието му беше привлечено от гласове. Вдигна поглед в същия миг, в който Каве е-Прамух, очевидно погълнат от приятелски разговор с някой зад себе си, пристъпи в тренировъчната стая.

И замръзна. Очите му се приковаха в зулфикара до гърлото на сина му и Али го чу да издава тих, задавен звук.

— Джамшид?

Али начаса свали оръжието и Джамшид се обърна.

— Баба [24] Татко (арабски). — Б.пр. ? — Звучеше изненадано. — Какво правиш тук?

— Нищо — бързо каза Каве и отстъпи назад; колкото и да е странно, изглеждаше още по-притеснен отпреди, докато се опитваше да затвори вратата. — Извинявам се. Не…

Вратата се отвори покрай ръката му и Дараявахуш е-Афшин пристъпи в стаята.

Влезе така, сякаш влизаше в собствената си шатра, сключил ръце зад гърба си. Когато ги забеляза, спря.

— Шехзаде Ализейд — поздрави го той на дивастийски.

Али не беше спокоен, беше загубил дар слово. Примига, наполовина очаквайки да види някой друг на мястото му. Какво, в името на Всевишния, правеше тук Дараявахуш? Би трябвало да е в Бабили заедно с Мунтадир, далече от тук, в другия край на Девастана!

Афшинът плъзна изпитателен поглед из стаята, като генерал, оглеждащ бойно поле; зелените му очи обходиха стената с оръжия, различните тренировъчни кукли, мишени и всякакви други пособия, разпилени по пода. След това отново се обърна към Али.

— Наеда поуру межноас.

Какво?

— Аз… не говоря дивастийски — смотолеви Али.

Дараявахуш наклони глава на една страна с грейнали от изненада очи.

— Не говориш езика на града, над който властваш? — попита на джинистански със силен акцент. Обърна се към Каве и махна с палец към Али с развеселено изражение. — Спа снасити ну хят вакен гезр?

Джамшид пребледня, а Каве се хвърли между Али и Дараявахуш с неприкрит страх върху лицето.

— Простете ни, че се натрапихме, принц Ализейд. Не знаех, че Джамшид се обучава с вас. — Той сложи ръка върху китката на Дараявахуш. — Хайде, афшине, да си вървим.

Дараявахуш се отръска от него.

— Глупости. Би било грубо.

Носеше туника без ръкави, която разкриваше черната татуировка, извиваща се около ръката му. Това, че не я покриваше, казваше много, но навярно Али не трябваше да се учудва — афшинът беше опитен убиец много преди да бъде поробен от ифритите.

Али загледа как той прокарва ръка по напуканата мраморна решетка на прозореца и оглежда разноцветните люспи боя върху древните каменни стени.

— Съплеменниците ти не са поддържали палата ни особено добре — отбеляза той.

Палата ни ? Али зяпна и отправи изумен поглед на Каве, ала великият везир просто сви рамене с безпомощен вид.

— Какво правиш тук, афшине? — сопна се Али. — Не очаквахме експедицията ти да се завърне още седмици наред.

— Тръгнах си — отвърна Дараявахуш простичко. — Нямах търпение да се върна на служба при моята господарка, а брат ти изглеждаше напълно способен да се справи и без мен.

— И емир Мунтадир се съгласи?

— Не съм го питал. — Дараявахуш се ухили на Каве. — И ето че съм тук и правя изключително информативна обиколка на някогашния си дом.

— Афшинът поиска да види Бану Нахида — обади се Каве, срещайки внимателно погледа на Али. — Казах му, че за съжаление, времето й е погълнато от обучение. И като стана дума за това, афшине, боя се, че трябва да си вървим. Имам среща…

— Върви — прекъсна го Дараявахуш. — И сам мога да намеря пътя. Защитавал съм този дворец в продължение на години… познавам го като петте си пръста. — Той остави думите да увиснат във въздуха в продължение на миг, а после насочи вниманието си към Джамшид. Погледът му се задържа върху раните на младия дев. — Ти си този, който спря размириците, нали?

Джамшид изглеждаше изпълнен със страхопочитание, че афшинът се обръща към него.

— Аз… ъ… да. Но просто…

— Ти си отличен стрелец. — Афшинът измери по-младия мъж с поглед от главата до петите и го потупа по гърба. — Би трябвало да потренираш с мен. Мога да те направя дори още по-добър.