Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Каркаде. Прислужникът й наля чаша от студения чай от хибискус и Нахри отпи голяма глътка, наслаждавайки се на сладкия му вкус, преди да откъсне парче от масления сладкиш и да го лапне. Вкусът му беше точно какъвто го помнеше. Вкусът на дома й.

Това е моят дом сега , напомни си тя. Лапна още една хапка фитеер.

— Вземи си и ти — подкани тя Али. — Много е вкусно.

Али си взе от фитеера, докато Нахри отпиваше от каркадето си. Макар да се наслаждаваше на закуската, имаше нещо в комбинацията, което я тревожеше… а после си спомни. Съвсем същото беше яла в кафенето, преди да влезе в гробището на Кайро. Преди животът й да се преобърне с главата надолу.

Преди да срещне Дара.

Апетитът й се изпари и сърцето й се сви както обикновено, дали от тревога, или копнеж, не беше сигурна и се бе отказала да се опитва да разбере. Дара го нямаше от два месеца, по-дълго, отколкото беше траяло пътуването им насам, и все пак всяка сутрин тя се събуждаше, наполовина очаквайки да го види. Липсваше й: лукавата му усмивка, колко мил можеше да бъде понякога, дори постоянното му мърморене… да не говорим за случайното докосване на тялото му до нейното от време на време.

Нахри бутна храната настрани, но призивът за молитвата по залез прозвуча, преди Ализейд да забележи.

— Да не би вече да е магриб? — попита тя, бършейки захарта от пръстите си; времето винаги летеше, когато беше с принца. — Нисрийн ще ме убие. Казах й, че ще се върна преди часове.

Нейната помощница (макар че понякога на Нахри повече й приличаше на изпълнена с неодобрение директорка на училище или хокаща я леля) ясно беше дала да се разбере, че не одобрява нито принц Ализейд, нито уроците им заедно.

Али изчака, докато призивът за молитва свърши, преди да отговори:

— Имаш ли пациент?

— Никой нов, но Нисрийн искаше… — Нахри млъкна, когато Али посегна към една от книгите си и ръкавът на бледата му роба се вдигна, разкривайки лошо подута китка. — Какво ти се е случило?

— Нищо. — Той придърпа ръкава надолу. — Злополука по време на тренировка онзи ден.

Нахри се намръщи. Джиновете се възстановяваха бързо от немагически наранявания; трябва да е бил доста силен удар, ако все още изглеждаше така.

— Искаш ли да те излекувам? Изглежда болезнено.

Али поклати глава, докато се изправяше, макар Нахри да забеляза, че държеше книгите с лявата си ръка.

— Не е толкова зле — каза той, извръщайки очи, докато тя наместваше чадора си. — Пък и си го заслужих. Допуснах глупава грешка. — Той се намръщи. — Няколко всъщност.

Нахри сви рамене — вече беше свикнала с упоритостта му.

— Щом настояваш.

Али прибра ключалката в една кадифена кутия и я подаде на служителя от библиотеката.

— Ключалка — повтори замислено. — Най-уважаваните учени в Девабад бяха убедени, че с това нещо може да се изчисли броят на звездите в небето.

— Защо просто не са попитали някой и друг шафит от човешкия свят?

Али се поколеба.

— Нещата тук не се правят точно така.

— А би трябвало — отвърна Нахри, докато излизаха от библиотеката. — В противен случай е просто загуба на време.

— Напълно съм съгласен.

В гласа му имаше странно яростна нотка и Нахри се зачуди дали да не го притисне още малко. Щеше да й отговори, знаеше това; отговаряше на всичките й въпроси. За бога, понякога говореше толкова много, че беше трудно да го накара да спре. Нахри обикновено нямаше нищо против; необщителният млад принц, с когото се беше запознала, се бе превърнал в най-ентусиазирания й източник на информация за света на джиновете и колкото и да беше странно, следобедите им заедно започваха да й харесват, единственото светло петно в монотонните й тягостни дни.

Знаеше обаче, че въпросът с шафитите бе нещо, което разделяше техните племена — именно той бе довел до кървавото сваляне от власт на нейните предци от ръцете на неговите.

Така че си замълча и те продължиха по коридора. Белият мрамор грееше на шафранената светлина на залеза, неколцина закъснели мюезини все още пееха призива за молитва от далечните минарета на града. Нахри се опита да забави крачка, да се наслади на още няколко мига спокойствие. Завръщането в лечебницата, където неминуемо щеше да се провали в нещо ново, бе като да надене плащаница с тежести.

Али отново се обади:

— Не знам дали ще проявиш интерес, но търговците, които донесоха ключалката, откриха също така и леща за наблюдаване на звездите. Нашите учени се опитват да я поправят, преди пристигането на една комета след няколко седмици.