Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Не се тревожи. — Нахри въздъхна. — Пациент е.

Дара придоби слисано изражение.

— Лекуваш птици?

— До следващата седмица като нищо. Някакъв агниваншийски учен отворил неправилния свитък и сега има човка. Всеки път, когато се опитам да му помогна, му порастват още пера. — Дара се изпъна разтревожено, хвърляйки поглед зад себе си, и Нахри побърза да вдигне ръка. — Не може да ни чуе. Спука си тъпанчетата, а за кратко и моите, с тези крясъци. — Нахри пусна последното парче стъкло в съда. — Както виждаш, имам си предостатъчно неща, за които да мисля, без да се терзая за произхода си.

Дара поклати глава, но се облегна назад във възглавниците.

— Как върви това? — попита по-меко. — Как се справяш?

Нахри понечи да отговори иронично, но после спря. Та това все пак беше Дара.

— Не знам — призна. — Знаеш какъв живот водех преди… в много отношения това място е като сън. Дрехите, бижутата, храната. То е като в Рая.

Дара се усмихна.

— Подозирах, че дворцовият разкош ще ти хареса.

— Само дето имам чувството, че е илюзия, сякаш една-единствена грешка ме дели от това да ми отнемат всичко. А, Дара… аз правя толкова много грешки — призна си тя. — Ужасна лечителка съм, изобщо не ме бива в тези политически игри и просто съм толкова… — Пое си дълбоко дъх, давайки си сметка, че бърбори несвързано. — Уморена съм, Дара. Сякаш теглят ума ми в хиляда посоки. А обучението ми, за бога… Нисрийн сякаш се опитва да събере двайсет години обучение в два месеца.

— Не си ужасна лечителка. — Той й се усмихна окуражително. — Не си. Нали ме излекува от нападението на птицата рух. Просто трябва да се съсредоточиш. Разпиляният ум е враг на магията. И си дай време. Сега си в Девабад. Време е да започнеш да мислиш в десетилетия и векове, не в месеци и години. Не се тревожи за политическите игри. Ти не си тази, която трябва да ги играе. В племето ни има други, много по-квалифицирани, които да го направят от твое име. Съсредоточи се върху обучението си.

— Може би е така. — Отговорът бе съвсем в стила на Дара: практически съвет с малка доза снизхождение. Нахри смени темата. — Дори не знаех, че си се върнал; предполагам, че не си се настанил в двореца?

Дара изсумтя.

— По-скоро бих спал на улицата, отколкото под един покрив с тези хора. Отседнал съм в дома на великия везир. Той е бил близък с майка ти; тя и брат й са прекарали голяма част от детството си в имението на семейството му в Зариаспа.

Нахри не беше сигурна какво да мисли за това. У Каве е-Прамух имаше някаква пламенност, която я смущаваше. В началото той непрекъснато се отбиваше в лечебницата — носеше й подаръци и оставаше с часове, за да я гледа как работи. Най-сетне Нахри беше помолила Нисрийн да се намеси дискретно и оттогава почти не го беше виждала.

— Не съм сигурна, че е добра идея, Дара. Нямам му доверие.

— Понеже твоят принц на пясъчните бълхи ти каза така? — Дара я измери с поглед. — Защото Каве има доста да каже по въпроса за Ализейд ал Кахтани.

— Нищо хубаво, предполагам.

— Ни най-малко. — Дара понижи глас. — Трябва да внимаваш, малка крадло — предупреди я. — Дворците са опасни места за вторите синове, а този ми се струва от онези, които се палят лесно. Не искам да се забъркаш в някоя политическа вражда, ако Ализейд ал Кахтани свърши с копринена примка около шията.

Тази представа я смути повече, отколкото й се искаше да си признае. Той не ми е приятел — напомни си. — Той е мишена.

— И сама мога да се грижа за себе си.

— Но не е нужно да го правиш. — Дара звучеше подразнено. — Нахри, не чули какво казах току-що? Остави другите да си играят на политика. Стой настрани от тези принцове. И така ти стоиш по-високо от тях.

Казва някой, чиито политически познания са с цяло хилядолетие назад.

— Добре — излъга тя; нямаше никакво намерение да се отдръпне от най-добрия си източник на информация, но не беше в настроение за спорове. — Това е последното парче — каза, докато го пускаше в съда.

Дара й се усмихна насмешливо.

— Следващия път ще открия не толкова разрушителен начин да те видя.

Опита се да отдръпне ръката си, но Нахри я задържа. Беше лявата, онази, която беше белязана с онова, което, знаеше сега, беше историята на времето му като роб. Миниатюрни черни ивици плъзваха от дланта му като охлюв, извиваха се около китката и се скриваха под ръкава му. Тя потърка с палец чертичката в основата на ръката му.

Лицето на Дара потъмня.

— Да разбирам, че новият ти приятел ти е казал какво означават?