Шеннон Чакраборти - Град от месинг

И ето че вчера Нисрийн бе обявила, напълно неочаквано, че ще сменят тактиката. Царят искал да я види как лекува някого и Нисрийн се беше съгласила, убедена, че ако Нахри получи възможността да излекува няколко внимателно подбрани пациенти, теорията ще й стане по-ясна. Според Нахри това бе страхотен начин постепенно да намалят броя на девите в града, но не изглеждаше така, сякаш мнението й имаше някакво значение в случая.

На вратата се почука и Нисрийн я погледна.

— Ще се справиш. Имай вяра.

Пациентката й беше възрастна жена, придружена от мъж, който приличаше на неин син. Когато Нисрийн ги поздрави на дивастийски, Нахри въздъхна от облекчение, надявайки се, че хора от собственото й племе ще бъдат по-снизходителни към нейната неопитност. Нисрийн отведе жената до леглото и й помогна да свали дългия среднощно тъмен чадор. Под него стоманеносивата й коса беше прибрана в сложна корона от плитки. Златна бродерия блещукаше по тъмноалената й рокля, от ушите й висяха големи гроздове рубини. Тя присви начервените си устни и отправи на Нисрийн поглед, който красноречиво говореше, че изобщо не е впечатлена, докато синът й, облечен в също толкова разкошни дрехи, се суетеше неспокойно около нея.

Нахри си пое дълбоко дъх и се приближи, долепила дланите си, както беше виждала да правят други от племето й.

— Мир вам.

На свой ред мъжът също долепи длани и се поклони ниско.

— За нас е огромна чест, Бану Нахида — каза с приглушен глас. — Нека огньовете горят ярко за вас. Моля се на Създателя да ви благослови с предълъг живот и прещастливи деца, и…

— О, я се успокой, Фируз — прекъсна го старата жена и изгледа Нахри със скептични черни очи. — Ти си дъщерята на Бану Маниже? — Тя подуши. — Отвратително човешки вид.

— Мадар! — Изсъска Фируз, очевидно смутен. — Бъди учтива. Казах ти за проклятието, забрави ли?

Той е лековерният , реши Нахри, а после потръпна, мъничко засрамена, че си го беше помислила. Тези хора бяха нейни пациенти, не някой, когото се канеше да измами.

— Хмм. — Жената явно усети отношението на Нахри. Очите й проблеснаха като очите на врана. — Значи, можеш да ме излекуваш?

Нахри взе зъл на вид сребърен скалпел от подноса и го завъртя между пръстите си.

— Иншаллах [23] Ако е рекъл Бог (арабски). — Б.пр. .

— Със сигурност може. — Нисрийн се плъзна плавно между тях. — Съвсем простичка задача е. — Дръпна Нахри настрани, където вече беше приготвила еликсира. — Внимавай с тона — предупреди я. — И недей да говориш на онзи човешки език, който звучи като гезирски, тук. Семейството й е много влиятелно.

— О, в такъв случай нека да експериментираме върху нея.

— Съвсем простичка процедура е — увери я Нисрийн поне за стотен път. — Вече го обсъдихме. Накарай я да изпие еликсира, огледай се за саламандъра и го извади. Ти си Бану Нахида; за теб това би трябвало да е толкова очевидно, колкото черно петно в окото.

Простичка процедура. Ръцете на Нахри трепереха, но тя въздъхна и взе еликсира от Нисрийн. Сребърната чаша се стопли в ръцете й, от кехлибарената течност започна да се вдига пара. Върна се при възрастната жена и й я подаде, гледайки я как отпива и прави физиономия.

— Това е наистина ужасно. Имаш ли нещо, което да убие горчивината? Някоя сладка например?

Нахри повдигна вежди.

— Да не би саламандърът да беше намазан с мед, когато го глътнахте?

Жената изглеждаше обидена.

— Не съм го глътнала. Бях омагьосана. Вероятно от съседката ми Рика. Нали се сещаш, Фируз? Рика, с нейните жалки розови храсти и шумната й дъщеря със сахрейнския съпруг? — Тя се намръщи. — Трябваше да изхвърлят цялото им семейство от Квартала на девите, когато тя се ожени за онзи окичен с тюрбан пират.

— Не мога да си представя защо би искала да ви омагьоса — подхвърли Нахри нехайно.

— Намерение — прошепна Нисрийн, приближавайки се с инструментите.

Нахри извъртя очи.

— Легнете — нареди тя на жената.

Нисрийн й подаде сребърна тръбичка, която изтъняваше в блестящ остър връх.

— Не забравяй, съвсем леко докосване с това. То начаса ще парализира саламандъра, за да можеш да го извадиш.

— Ако приемем, че изобщо успея… леле!

Нахри ахна, когато буца с размерите на юмрука й изведнъж се изду под левия лакът на жената. Загърчи се, а после се втурна нагоре по ръката й, скривайки се под рамото.

— Видя ли го? — попита Нисрийн.

— А вие не го ли видяхте? — попита Нахри на свой ред, потресена.