Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Нахри въздъхна, но позволи на Нисрийн да бележи челото й с пепел. Днес вероятно щеше да има нужда от всичкия късмет, който можеше да получи.

С размери наполовина колкото огромната зала за аудиенции, лечебницата беше спартанско помещение с простички варосани стени, под от син камък и висок куполовиден таван, изработен изцяло от закалено стъкло, което пропускаше слънчевата светлина. Едната стена беше изцяло заета от аптекарски съставки, стотици стъклени и медни лавици с най-различни размери. Друга част от стаята беше заделена за нейното работно място: в нея бяха пръснати ниски масички и провалени фармацевтични опити, а в единия ъгъл имаше стъклено писалище, заобиколено от етажерки с книги и голямо огнище.

Другият край на стаята беше предназначен за пациенти и обикновено беше отделен със завеса. Днес обаче тя беше дръпната настрани, разкривайки празен диван и малка масичка. Нисрийн притича покрай нея с поднос с нужните й принадлежности.

— Всеки момент ще бъдат тук. Вече приготвих еликсира.

— И все още смяташ, че е добра идея? — Нахри преглътна притеснено. — Досега не съм имала особен успех с тези мои способности.

Меко казано. Нахри беше предположила, че да лекува джиновете ще бъде подобно на това да бъде лечителка сред хората, че ще прекарва времето си, като оправя счупени кости, изражда бебета и шие рани. Оказа се обаче, че джиновете нямаха особена нужда от помощ за подобни неща… или поне чистокръвните. Вместо това те се нуждаеха от някой Нахид, когато нещата станеха… сложни. А какво беше сложно?

Райетата бяха нещо често срещано при бебетата, родени в най-тъмния час на нощта. Ухапването от симург (огнени птици, с които джиновете обичаха да се надпреварват) караше пострадалия да изгори бавно отвътре. Напролет сребърната пот беше често срещано оплакване. Възможно бе неволно да създадеш свое зло копие, да преобразиш дланите си в цветя, да бъдеш омагьосан с халюцинации или да те превърнат в ябълка — невероятно сериозна обида спрямо честта ти.

Лековете не бяха много по-хубави. Листа от върховете — и само от върховете — на кипариси можеше да бъдат сварени в разтвор, а после, когато върху него духнеше някой Нахид, прочистваше дробовете. Смлени перли, смесени с точното количество куркума, можеха да помогнат на една безплодна жена да забременее, ала роденото по този начин дете щеше да има мъничко солен мирис и да бъде ужасно чувствително към ракообразни. И не само болестите и техните церове звучаха невероятно, но и безкрайният списък със ситуации, които като че ли нямаха нищо общо със здравето.

— Няма никаква гаранция, но понякога, ако в продължение на две седмици всеки ден, по изгрев-слънце и на открито, вземаш бучиниш, опашка на гълъб и чесън, може да се излекуваш от тежък случай на хроничен лош късмет — казала й бе Нисрийн предишната седмица.

Нахри си спомни слисаното си неверие.

— Бучинишът е отровен . И откога лошият късмет е заболяване?

Науката зад всичко това нямаше никакъв смисъл. Нисрийн непрекъснато й обясняваше за четирите хумора, съставляващи тялото на джиновете, и колко важно бе те да бъдат в равновесие. Огънят и въздухът трябваше да бъдат съвършено равни помежду си, както и два пъти повече от кръвта и четири пъти повече от жлъчката. Нарушаването на този баланс можеше да доведе до линеене, лудост, пера…

— Пера? — повторила бе Нахри невярващо.

— Твърде много въздух — обяснила бе Нисрийн. — Очевидно.

И макар че Нахри се стараеше, цялата тази информация бе твърде много, за да я поеме ден след ден, час след час. Откакто беше пристигнала в двореца, не беше напускала крилото, където се намираха покоите й и лечебницата; не беше сигурна дали изобщо й е позволено да ги напуска, а когато бе попитала дали може да се научи да чете — нещо, за което мечтаеше от години, — по-възрастната жена бе станала странно уклончива, смотолевила бе нещо за това, че текстовете на Нахидите били забранени, и бе побързала да смени темата. Освен ужасените прислужнички и Нисрийн, Нахри нямаше друга компания. На два пъти Зейнаб учтиво я беше поканила на чай, но Нахри й беше отказала — нямаше намерение отново да пие каквито и да било течности в присъствието на това момиче. Само че тя имаше общителен характер, свикнала бе да си бъбри с клиентите си и да се разхожда из цяло Кайро. От изолацията и пълното отдаване на обучението си имаше чувството, че ще се пръсне.

А усещаше, че раздразнението ограничава способностите й. Нисрийн повтаряше онова, което Дара вече й беше казал: че кръвта и намерението бяха жизненоважни в магията. Много от лекарствата, които изучаваше, просто нямаше да подействат без една вярваща Нахида, която да ги приготви. Не можеше да разбъркаш отвара, да стриеш прахче или дори да положиш ръце върху някой пациент, без твърда вяра в онова, което правиш. А Нахри нямаше такава.