Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Царят може би ще е доволен да ме види да се провалям. Нахри не беше забравила как я бяха посрещнали Кахтаните: неприкритата враждебност на Ализейд, опита на Зейнаб да я унижи… да не говорим за страха, пробягал за миг по лицето на Гасан.

Някакво движение привлече вниманието й и тя вдигна глава, благодарна за всичко, което би я отвлякло от мрачните й мисли. През нашарените с лилаво листа видя една поляна напред, където каналът се разширяваше. Две тъмни ръце пляскаха по повърхността на водата.

Нахри се намръщи. Да не би някой да… плуваше ? Беше предположила, че всички джинове се боят от водата толкова, колкото и Дара.

Мъничко разтревожена, тя тръгна по моста. Когато излезе на поляната, очите й се разшириха от смайване.

Каналът се издигаше право във въздуха.

Беше като водопад наопаки — водата се втурваше от джунглата, образуваше езерце до стената, преди да се вдигне нагоре и да се разлее от другата страна. Беше красива и странна гледка, която я заплени изцяло, докато ново плискане в мъгливото езерце не привлече вниманието й. Тя затича натам, забелязала някой да се бори във водата.

— Дръж се!

След бурните води на Гозан, това малко езерце беше нищо работа. Нахри скочи в него и сграбчи по-близката от пляскащите във водата ръце, дръпвайки силно, за да измъкне който и да беше там на повърхността.

— Ти?

Разпознала крайно объркания Ализейд ал Кахтани, Нахри издаде отвратен звук и мигновено пусна ръката му. Принцът падна с плисък в езерцето, което се затвори за миг над главата му, преди да се изправи, кашляйки и плюейки вода.

Избърса очите си и ги присви, сякаш не можеше да повярва напълно кого вижда.

— Бану Нахри? Какво правиш тук?

— Мислех, че се давиш!

Той се изпъна — самото въплъщение на арогантен принц дори когато беше мокър и объркан.

— Не се давех — изсумтя. — Плувах.

— Плуваше? — повтори Нахри слисано. — Кой джин плува?

За миг по лицето му пробяга смущение.

— Това е обичай на аяанлийците — смотолеви, грабвайки грижливо сгънатия шал от облицования с плочки бордюр на канала. — Имаш ли нещо против ?

Нахри направи физиономия, но се извърна. Върху едно огряно от слънцето късче от поляната беше постлана тъкана черга, отрупана с книги, сноп бележки и черен молив.

Разнесе се плисък на вода и миг по-късно той мина покрай нея, за да отиде при килимчето. Шалът беше увит около горната половина на тялото му с грижливост, с която Нахри беше виждала срамежливи младоженки да покриват косата си. От подгизналата му препаска капеше вода.

Ализейд взе шапчицата си от килимчето и я положи върху мократа си глава.

— Какво правиш тук? — попита я през рамо. — Баща ми ли те изпрати?

Защо царят би ме изпратил при теб? Само че не го изрече на глас; нямаше особено желание да продължи разговора с неприятния принц.

— Няма значение. Тръгвам си…

Не довърши, зърнала една от отворените книги върху килимчето. Илюстрация покриваше половината от страницата, стилизирано крило на шеду, пресечено от стрела.

Афшински знак.

Нахри начаса посегна към книгата, но Ализейд я изпревари. Грабна я, ала тя взе друга, извръщайки се, когато той понечи да й я отнеме.

— Върни ми я!

Нахри се пъхна под ръката му и бързо запрелиства книгата, търсейки илюстрации. На една от страниците откри редица фигури. Половин дузина джинове, върху чиито голи ръце се виждаха черни татуировки; те се извиваха нагоре по китките им, а у някои се разпростираха върху голите им рамене. Миниатюрни чертички, като пречките на стълба без опора.

Също като татуировките на Дара.

Нахри не се беше замисляла особено върху тях, предполагайки, че имат нещо общо с произхода му. Джиновете на илюстрацията като че ли бяха от различни племена, върху лицата им беше изписано истинско страдание. Една от жените беше вдигнала очи към невидимото небе, протегнала ръце и отворила уста в безмълвен писък.

Ализейд си взе книгата, възползвайки се от това, че вниманието на Нахри беше отвлечено.

— Интересни предмети изучаваш — отбеляза тя с хапещ глас. — Какво е това? Тези джинове… знакът върху ръцете им?

— Нима не знаеш? — Когато Нахри поклати глава, по лицето му пробяга мрачно изражение, но обяснение не последва. Вместо това просто пъхна книгите под мишницата си. — Няма значение. Хайде. Ще те заведа в лечебницата.

Нахри не помръдна.

— Какви са тези знаци? — попита отново.

Ализейд помълча за миг, измервайки я с преценяващ поглед.