Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Нахри се събуди с изгрева на слънцето.

Сутрешният призив към молитва, отправен от дузина различни мюезини, покачени високо по минаретата на Девабад, прозвуча в ушите й. Колкото и да е странно, в Кайро никога не се събуждаше от призива за молитва, ала тук нещо в ритъма му, така близък и все пак — не съвсем същият, го правеше всеки ден. Размърда се в съня си, объркана за миг от усещането на копринените чаршафи, а после отвори очи.

Обикновено й бяха нужни няколко минути, докато си спомни къде е, докато осъзнае, че пищните покои, които я заобикаляха, не са сън и че голямото легло, отрупано с брокатени възглавници и издигащо се над застлания с дебел килим под върху извити махагонови крачета, бяха само нейни. Тази сутрин с нищо не беше по-различна. Нахри обходи с поглед огромната спалня, плъзвайки очи по красиво изтъканите черги и деликатно изрисуваните копринени тапети по стените. Огромен пейзаж от Девастан, излязъл изпод ръката на Рустам (нейния чичо, напомни си тя — мисълта, че има роднини, все още беше нереална), покриваше по-голямата част от едната стена, врата с фина дърворезба отвеждаше в нейна лична баня.

Зад друга врата имаше стая за дрехите й. За момиче, което в продължение на години беше спало по улиците в Кайро, момиче, което някога се бе смятало за щастливка, ако имаше две простички абаи в сносно състояние, съдържанието на тази малка стаичка бе като излязло от някой сън — сън, който би свършил с това как продава всичко в нея и прибира печалбата, ала все пак — сън. Копринени рокли, по-леки от въздуха и избродирани с нишка от тъкано злато; впити филцови жакети във всички цветове на дъгата, украсени с цветя от скъпоценни камъни; мънистени пантофки, толкова прелестни и изкусно украсени, че й се струваше грехота да върви с тях.

Имаше и по-практични дрехи, включително дузина комплекти от дълги до глезените туники и пищно бродирани тесни панталони, които според Нисрийн жените деви носели обикновено. Не по-малко на брой чадори — дългите до земята широки дрехи, които също били характерни за жените от нейното племе, висяха от стъклени кълба много по-изящно, отколкото обикновено висяха от главата на Нахри. Все още не беше свикнала с пищните златни украшения за главата, които задържаха чадора на мястото му, и нерядко настъпваше ръба му и запращаше целия комплект на земята с трясък.

Прозя се, разтърквайки очи, за да пропъди съня, а после се облегна назад върху дланите си, за да протегне врата си. Ръката й попадна върху някаква издутина: беше скрила шепа скъпоценни камъни и златна гривна в подплатата на дюшека. Имаше подобни скривалища навсякъде из покоите, подаръци, които беше получила от непрестанния поток богати доброжелатели. Джиновете очевидно бяха обсебени от скъпоценните камъни, а тя нямаше доверие на многобройните прислужнички, които минаваха през покоите й.

И като стана дума… Нахри отмести ръка настрани и вдигна очи, спирайки поглед върху дребната непомръдваща фигурка, коленичила в сенките в другия край на стаята.

— В името на Всевишния, спиш ли изобщо някога?

Момичето се поклони и се изправи, раздвижено от гласа на Нахри, сякаш беше една от онези детски кутийки, от които изскача нещо, когато ги отвориш.

— Искам да ви бъда в служба по всяко време, Бану Нахида. Моля се да сте спали добре.

— Толкова добре, колкото бих могла, докато ме гледат цяла нощ — измърмори Нахри на дивастийски, знаейки, че шафитската прислужница не разбира езика на девите.

Това бе третото момиче, което имаше, откакто беше пристигнала — беше наплашила предишните две. Въпреки че на теория идеята за прислужници винаги й се бе струвала привлекателна, робската отдаденост на тези срамежливи момичета (всъщност деца) я смущаваше. Човешките им на цвят очи твърде много й напомняха за строгата йерархия, която ръководеше света на джиновете.

Момичето пристъпи напред, без да вдига очи от пода, крепейки в ръцете си голям калаен поднос.

— Закуската, господарке.

Нахри не беше гладна, ала не можа да се сдържи да не погледне. Нещата, които излизаха от кухнята на двореца, я изумяваха толкова, колкото и съдържанието на гардероба й. Всяка храна, която поискаше, във всякакво количество, по всяко време. Тази сутрин върху подноса имаше димяща купчинка пухкави плоски питки, поръсени със сусамови семена, купичка розови кайсии и няколко от сладките от смлян шамфъстък с крем с кардамон, които толкова харесваше. От медния чайник се носеше уханието на ментов чай.