Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Достатъчно. — Гасан кимна; върху лицето му се появи изражение на взето решение. — Добре. Радвам се да открия, че обсебеността ти от човешкия свят не е напълно безполезна.

Али се намръщи.

— Не съм сигурен, че разбирам.

— Ще омъжа Бану Нахида за Мунтадир.

Али ахна с глас.

— Какво ще направиш?

Гасан се разсмя.

— Не се прави на шокиран. Несъмнено виждаш възможностите, които един такъв брак крие. Можем да оставим всички тези глупости с девите зад гърба си, да се обединим наистина и да продължим напред. — Нещо непривично печално пробяга по лицето му. — Това е нещо, което трябваше да е направено преди поколения, ако родовете ни не се бояха толкова да преминат племенните граници. — Устните му изтъняха. — Нещо, което сам трябваше да направя.

Али не можа да скрие разтревожената си реакция.

— Абба, та ние нямаме представа кое е това момиче! Готов си да приемеш самоличността й като дъщеря на Маниже само защото някакви си ифрити били казали така и понеже едно падане в банята не я е убило?

— Да. — Гасан наблегна силно на следващите думи: — Харесва ми тя да е дъщеря на Маниже. Това е полезно. А ако заявим, че е вярно, ако действаме така, сякаш е, останалите също ще го сторят. Във вените й очевидно има нахидска кръв. Пък и тя ми харесва; изглежда, че има инстинкт за самосъхранение, който отчаяно липсваше на останалите от рода й.

— И това е достатъчно, за да я направиш царица? Да я направиш майка на следващото поколение кахтански царе? Не знаем нищичко за произхода й!

Али поклати глава. Чувал бе какво бе изпитвал баща му към Маниже, но това беше лудост.

— А пък аз си мислех, че ще одобриш, Ализейд. Нали непрекъснато тръбиш как чистокръвието нямало значение?

Е, на това нямаше какво да възрази.

— Да разбирам, че Мунтадир все още не знае за предстоящия си брак? — Али потърка главата си.

— Мунтадир ще направи каквото му кажа — заяви твърдо баща му. — А и разполагаме с предостатъчно време. Момичето не може да се омъжи законно, докато не навърши четвърт век. И бих искал да го стори доброволно. На девите няма да им е приятно да я видят как започва да изпитва топли чувства към нас. Трябва да бъде искрено. — Той облегна длани на стената. — Ще трябва да се постараеш да се сприятелиш с нея.

Али се обърна рязко към него.

— Моля?

Гасан махна с ръка.

— Току-що каза, че не искаш да бъдеш кайд. Ще изглежда по-добре, ако запазиш титлата и униформата, докато Уаджид се върне, но ще наредя на Абу Нувас да поеме задълженията ти, така че да имаш време да бъдеш с нея.

— И какво точно се очаква да правим? — Али беше слисан от това колко бързо баща му беше извъртял оставката му в своя полза. — Не разбирам нищо от жените и техните… — Опита се да потисне смутеното си изчервяване. — … каквото и да правят.

— В името на Всевишния, Ализейд. — Баща му извъртя очи. — Не искам от теб да я примамиш в леглото си… колкото и забавно да би било да те видя как се опитваш. Искам от теб да завържеш приятелство . Несъмнено това ти е по силите? — Той махна пренебрежително с ръка. — Разговаряй с нея за онези човешки глупости, които четеш. Астрология, интереса ти към валутите…

— Астрономия — поправи го Али под носа си. Съмняваше се обаче, че едно отгледано от човеци момиче ще прояви особен интерес към стойността на различните монети. — Защо не помолиш Зейнаб?

Гасан се поколеба.

— Зейнаб споделя неприязънта на майка ти към Маниже. Отиде прекалено далеч в първата си среща с Нахри и се съмнявам, че момичето ще й се довери отново някога.

— Мунтадир тогава. — Али започваше да се отчайва. — Вярваш, че ще успее да очарова онзи афшин, но не и да съблазни момичето? Та той непрекъснато прави именно това!

— Те ще се оженят — заяви Гасан. — Независимо дали го искат, или не. Но бих искал да не се стига дотам. Кой знае с какво й е напълнил главата Дараявахуш? Първо трябва да поправим част от нанесените щети. А ако тя реагира зле на твоите опити, ще ни бъде урок как да подходим с Мунтадир, без да отровим водите на брака им.

Али се взираше в храма, от който се издигаше пушек. Никога не беше водил разговор с някой дев, траял по-дълго от десет минути, който да завърши добре, а баща му искаше от него да се сприятели с една от Нахидите? С момиче? Дори само от тази мисъл го полазиха тръпки на притеснение.

— Невъзможно, абба — каза най-сетне. — Тя ще прозре през мен. Обръщаш се към грешния мъж. Нямам опит с подобен вид измама.

— Нима? — Гасан пристъпи по-близо и отпусна ръце на стената. Кафявите му длани бяха едри и загрубели, тежкият златен пръст на палеца му приличаше на детска гривна. — Та нали успешно съумя да скриеш това, че си замесен с „Танзим”.