Шеннон Чакраборти - Град от месинг

На втория етаж Гасан кимна на двама стражи.

— Ходи ли да се видиш с Бану Нахида?

Бану Нахида? Какво общо имаше момичето с неговия пост като кайд? Али поклати глава.

— Не. Защо да го правя?

— Надявах се да се сприятелите. Ти си този, който е запленен от човешкия свят.

Али поспря. Не беше разговарял с Нахри, откакто я беше придружил до градината, и се съмняваше, че на баща му би му било приятно да научи за проявената грубост по време на тази среща. Реши да се задоволи с друга истина.

— Нямам навика да търся приятелства с неомъжени жени.

Царят изсумтя пренебрежително.

— Но разбира се. Моят син, шейхът… неизменно верен на свещените книги. — В гласа му имаше непривична враждебност и Али се сепна, виждайки колко ледени бяха очите на баща му. — Кажи ми, Ализейд, какво повелява религията ни за това да се подчиняваш на родителите си?

Студена тръпка премина през тялото на Али.

— Че трябва да се подчиняваме във всичко… освен ако не е против Божията воля.

— Освен ако не е против Божията воля. — Гасан задържа погледа му в продължение на още един дълъг миг, докато вътрешно Али беше обзет от паника. После обаче баща му кимна към една врата, отвеждаща до следващата платформа. — Хайде. Има нещо, което трябва да видиш.

Пристъпиха на едно от горните нива на зикурата. Оттук се виждаше целият остров. Али се приближи до назъбената стена. Гледката беше красива: древният град в прегръдките на искрящите месингови стени, грижливо терасираните и напоявани полета по южните му хълмове, спокойното езеро, обградено от изумруденозелени планини. Три хиляди години човешка архитектура се простираха пред него, педантично повторени от невидимите джинове, минавали през градовете на човеците, станали свидетели на издигането и падането на техните империи. Архитектурата на джиновете изпъкваше, невъзможно високи кули от преплетено матово стъкло, деликатни имения от топено сребро, реещи се шатри от рисувана коприна. Нещо трепна в сърцето на Али при тази гледка. Въпреки порочността му, той обичаше своя град.

Струя бял дим привлече погледа му и той насочи вниманието си към Великия храм. Великият храм бе най-старата постройка в Девабад след двореца, огромен и все пак простичък комплекс в сърцето на Квартала на девите.

Сега той бе обгърнат от толкова гъст пушек, че Али едва успяваше да различи сградите. Това не беше нещо необичайно; по време на празниците на девите хората, носещи приношения за огнените олтари в храма, обикновено се увеличаваха. Днес обаче не беше празничен ден.

Али се намръщи.

— Огнепоклонниците изглеждат заети.

— Казвал съм ти да не ги наричаш така — скастри го Гасан, докато се присъединяваше към него до стената. — Но, да, така е вече цяла седмица. Барабаните им така и не млъкват.

— Улиците също са пълни с техните тържества — мрачно каза Али. — Би могъл да си помислиш, че целият Съвет на Нахидите се е завърнал, за да ни хвърли всички в езерото.

— Не мога да ги виня — призна царят. — Ако бях дев и видех как един афшин и Бану Нахида се появяват като по чудо, за да попречат на тълпа шафити да нахлуят в моя квартал, и аз щях да си сложа знак от пепел на челото.

Думите изскочиха от устата на Али, преди да успее да ги спре.

— Нима размириците не протекоха според твоя план, абба?

— Мери си приказките, момче. — Гасан го изгледа яростно. — В името на Всевишния, някога изобщо спираш ли, за да помислиш над нещата в главата ти, преди да ги изтърсиш на глас? Ако не беше мой син, щях да те арестувам за подобно неуважение. — Той поклати глава и погледна към града под тях. — Ти, морализаторстващ млад глупако… понякога имам чувството, че дори не подозираш колко несигурна е позицията ти. Принуден бях да изпратя лично Уаджид да се погрижи за заговорничещите ти роднини в Та Нтри, а ти продължаваш да говориш по този начин?

Али потръпна.

— Съжалявам — смотолеви. Баща му не проговори, докато Али скръстваше и отпускаше нервно ръце, потропвайки с пръсти по стената. — Само че не виждам какво общо има това с моята оставка като кайд.

— Кажи ми какво знаеш за земята на Бану Нахида — рече баща му, без да обръща внимание на думите му.

— Египет? — Али живна, доволен да се прехвърлят на тема, която му беше позната. — Тя е заселена дори по-отдавна от Девабад — започна. — Край Нил открай време живеят силно развити човешки общества. Земята е плодородна и земеделието процъфтява. Нейният град, Кайро, е много голям. Център на търговия и на наука. Имат няколко прочути института…