Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Звучиш разочарован.

Ализейд я изгледа мрачно.

— Твоят афшин е чудовище. Заслужава да изгуби главата си стократно заради престъпленията, които е извършил. — Нахри се сепна, но преди да успее да отговори, принцът отвори една врата и й даде знак да мине през нея. — Заповядай.

Неочакваната поява на следобедното слънце я заслепи. Чуруликане на пойни птички и крясъци на маймунки нарушаваха тишината, от време на време се извисяваше квакане на жаби и песен на щурци. Въздухът беше топъл и влажен, така уханен от дъха на рози, богата почва и мокро дърво, че ощипа носа й.

Когато очите й свикнаха със светлината, изумлението й още повече се усили. Онова, което се простираше пред тях, едва ли би могло да бъде наречено градина. Бе просторно и диво като горите, през които бяха пътували с Дара, по-скоро джунгла, твърдо решена да погълне градинските си корени. Тъмни лиани плъзваха от дълбините й, увиваха се около рушащите се останки от шадравани, задушавайки беззащитните плодни дръвчета. Цветя с почти агресивни цветове — алено, което грееше като кръв, индиговосиньо, прилично на звездна нощ — цъфтяха навсякъде. Две покрити с бодли финикови палми проблясваха на слънцето пред нея, направени, осъзна Нахри, изцяло от стъкло, налетите им плодове бяха златно украшение.

Нещо се спусна над главата й и Нахри се наведе, когато една четирикрила птица с пера с цветовете на залеза прелетя покрай тях. Изчезна между дърветата с ниско ръмжене, каквото би могло да се изтръгне от лъв, десет пъти по-голям от нея, и Нахри подскочи.

— Това е градината ви? — попита изумено.

Пътека, застлана с плочки, се простираше пред тях, напукана от съковити, бодливи корени и обрасла в мъх. Малки стъклени топки, пълни с танцуващи пламъци, се рееха над нея и огряваха лъкатушния път в тъмното сърце на градината.

Ализейд изглеждаше обиден.

— Предполагам, че моите хора не поддържат градините така безупречни, както са го правили твоите предци. Намираме управлението на града за по-уместна употреба на времето ни от градинарството.

Нахри започваше да губи търпение с това царско келешче.

— Значи, гезирското гостоприемство не включва да намушкате гостите си, но позволява заплахи и обиди? — попита престорено мило. — Колко очарователно.

— Аз… — Ализейд се смути. — Извинявам се — смотолеви най-сетне. — Това беше грубо. — Загледа се в краката си и махна към пътеката. — Ако обичаш…

Нахри се усмихна, чувствайки се победителка, и те продължиха. Пътеката се превърна в каменен мост, надвиснал над искрящ канал. Тя сведе поглед, докато го пресичаха. Това бе най-бистрата вода, която бе виждала някога, ромоняща над гладки скали и лъскави камъчета.

Не след дълго стигнаха до четвъртита каменна постройка, издигаща се сред лианите и гъстите дървета. Беше боядисана в жизнерадостно синьо и имаше колони с цвета на череши. Пара се процеждаше през прозорците, а отвън растеше билкова градина. Две момичета бяха коленичили сред храстите, плевяха и пълнеха сламена кошница с деликатни лилави цветчета.

Една по-възрастна жена с набръчкана кожа и топли кафяви очи се появи от постройката, когато те се приближиха. Шафит, досети се Нахри, забелязала заоблените й уши и доловила познатите бързи удари на сърцето й. Беше прибрала посивяващата си коса в простичък кок и бе облечена в сложна дреха, увита около тялото й.

— Мир на тебе, сестро — поздрави я Ализейд, когато тя се поклони, с много по-мил тон, отколкото бе използвал с Нахри. — Гостенката на баща ми идва от дълъг път. Имаш ли нещо против да се погрижиш за нея?

Жената се взря в Нахри с неприкрито любопитство.

— За мен ще бъде чест, принце.

Ализейд срещна очите й за миг.

— Сестра ми скоро ще се присъедини към вас, ако е рекъл Бог. — Нахри не беше сигурна дали се шегува, когато добави: — Тя е по-добра компания от мен. — И без да дочака отговор, се обърна рязко.

Един ифрит би бил по-добра компания от теб. Поне Аешма беше опитал за малко да бъде мил. Нахри загледа как Ализейд се отдалечава бързо натам, откъдето бяха дошли, чувствайки се доста неловко, докато шафитската жена не я улови за ръка и не я въведе в пълната с пара баня.

След броени минути дузина момичета се грижеха за нея; прислужниците бяха шафити от всякакви етноси, говорещи джинистански, смесен с арабски и черкезки, гуджаратски и суахили, както и още няколко езика, които Нахри не можа да разпознае. Някои й предложиха чай и шербет, други се заеха с разрошената й коса и мръсната кожа. Нямаше представа коя си мислеха, че е, а те много внимаваха да не я попитат, но се отнасяха към нея, сякаш бе принцеса.