Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Това не обяснява как така сега стоиш пред нас — рече Гасан. — Би се нуждаел от някой Нахид, за да развалиш проклятието на ифритите, нали?

Въпреки че главата й преливаше от толкова много нова информация, Нахри забеляза, че Дара се поколеба, преди да отговори.

— Не знам — призна си най-сетне. — И аз си мислех същото… но онзи, който ме освободи, беше перито Хайзур, същият, който ни спаси край реката. Каза, че открил пръстена ми върху тялото на един човек, пътуващ из неговите земи. Събратята му обикновено не се бъркат в нашите работи, но… — Нахри чу как нещо го задави. — Той се смили над мен.

Нещо се сгърчи в сърцето на Нахри. Хайзур го беше освободил от робство и им беше спасил живота край Гозан? Образът му, сам и раздиран от болка, очакващ смъртта си от ръцете на своите събратя в небето, изникна в ума й.

Гасан изобщо не изглеждаше трогнат от съдбата на едно пери, което никога не бе срещнал.

— Кога беше това?

— Преди около десет години — отвърна Дара спокойно.

Гасан отново придоби слисан вид.

— Десет години? Несъмнено не искаш да кажеш, че си прекарал последните четиринайсет века като ифритски роб.

— Точно това искам да кажа.

Царят допря пръстите на ръцете си и погледна надолу покрай дългия си нос.

— Прости ми, задето ще го кажа направо, но познавам корави воини, доведени до нечленоразделна лудост за по-малко от три века робство. Това, което твърдиш… Никой мъж не би могъл да оцелее.

Какво? От мрачните думи на Гасан по вените на Нахри се разля лед. Животът на Дара като роб бе единственото, за което не го беше притискала; той не искаше да говори за това, а тя нямаше никакво желание да мисли за кървавите спомени, които бе принудена да преживее заедно с него.

— Не съм казал, че оцелях — поправи го Дара рязко. — Не си спомням почти нищо от времето си като роб. Трудно е да бъдеш доведен до лудост от спомени, които нямаш.

— Колко удобно — измърмори Мунтадир.

— Действително — сопна се Дара. — Защото някой — как го нарекохте, доведен до нечленоразделна лудост? — не би търпял това тук.

— А животът ти, преди да станеш роб?

Нахри се сепна при звука на нов глас. По-младият принц, осъзна тя; Ализейд, онзи, когото беше взела за страж.

— Спомняш ли си войната, афшине? — попита той с един от най-студените гласове, които Нахри беше чувала някога. — Селата в Манзадар и Байт Кадр? — Ализейд се взираше в Дара с неприкрита враждебност, омраза, която не отстъпваше на онази, с която Дара беше гледал ифритите. — Спомняш ли си Ки-зи?

До нея Дара настръхна.

— Спомням си какво направи твоят съименник с моя град, когато го завзе.

— Ще оставим нещата така — намеси се Гасан, хвърляйки предупредителен поглед на по-малкия си син. — Войната свърши и хората ни са в мир. Нещо, което несъмнено си знаел, афшине, за да доведеш доброволно една Нахида тук.

— Предположих, че това е най-безопасното място за нея — отвърна Дара хладно. — Докато не пристигнах и не открих тълпа въоръжени шафити, готвещи се да нахълтат в Квартала на девите.

— Това са вътрешни работи — увери го Гасан. — Вярвай ми, за хората ти никога не е съществувала истинска заплаха. Онези, които бяха арестувани днес, ще бъдат хвърлени в езерото до края на седмицата.

Дара изсумтя, но царят запази невъзмутимото си изражение. Беше наистина впечатляващо — Нахри усещаше, че е нужно много, за да разтърси Гасан ал Кахтани. Не беше сигурна дали би трябвало да е доволна от това, или не, но реши да отвърне на откровеността му по същия начин.

— Какво искате?

Той се усмихна… наистина.

— Лоялност. Вречете ми се във вярност и се заклевам да опазя мира между племената ни.

— А в замяна? — попита Нахри, преди Дара да успее да каже каквото и да било.

— Ще те обявя за чистокръвната дъщеря на Бану Маниже. Независимо от шафитския ти вид, никой в Девабад няма да се осмели да постави произхода ти под съмнение, след като аз го обявя публично. Ще имаш дом в двореца, всяка твоя материална нужда ще бъде задоволена и ще заемеш полагаемото ти се място като Бану Нахида. — Царят наклони глава към Дара. — Официално ще помилвам твоя афшин и ще му отпусна издръжка и позиция, отговарящи на ранга му. Ако поискаш, може дори да продължи да ти служи.

Нахри си заповяда да скрие изненадата си. Не би могла да си представи по-добро предложение. Което, разбира се, я изпълни със съмнение. Царят не й искаше нищо, а в замяна й даваше всичко, за което би си помислила.

Дара понижи глас.