Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Човешки?

Царят слезе на по-долната платформа и докато се приближаваше, през декоративните решетки на прозорците влезе слънчев лъч и падна върху лицето му. Също като Дара и той имаше знак върху едното слепоочие; в неговия случай — осмовърха звезда. По ръба на татуировката проблясваше опушено сияние, което сякаш й намигаше.

Нещо в лицето му посърна.

— Не… тя не е Маниже. — Погледа я още миг и се намръщи. — Но защо мислите, че е човек? Изглежда досущ като чистокръвна дева.

Така ли? Нахри очевидно не беше единствената, объркана от убедеността на царя. В стаята отново се разнесе шепот, а младият войник с аления тюрбан прекоси платформата и се приближи до царя.

Видимо притеснен, той сложи ръка върху рамото му.

— Абба…

Остатъкът от думите му беше съскане на неразбираем гезирски.

Нахри се сепна. Абба? Възможно ли бе войникът да е още един син?

— Виждам ушите й! — кресна царят в отговор на подразнен джинистански. — Как е възможно да мислиш, че е шафит?

Нахри се поколеба, несигурна как да постъпи. Позволено ли бе просто да заговориш царя? Може би трябваше да се поклони или…

От царя се откъсна нетърпелив звук.

Беше, сякаш някой изсмука въздуха от стаята. Факлите на стената угаснаха, тихият ромон на шадраваните секна, черните знамена зад царя престанаха да потрепват. Нахри усети как й се повдига и я залива вълна на слабост, болка лумна в различните части на тялото й, които бе наранила предишния ден.

До нея Дара нададе задавен звук и рухна на колене, пепел изби по кожата му.

Нахри се отпусна до него.

— Дара! — Сложи ръка върху треперещото му рамо, но той не отговори. Кожата му беше почти толкова студена и бледа, колкото и след нападението на птицата рух. Тя се обърна към царя. — Спрете! Наранявате го!

Мъжете на платформата изглеждаха толкова потресени, колкото царя, когато тя се беше появила. Принцът ахна, а по-възрастният дев пристъпи напред, затулил устата си с ръка.

— Слава на Създателя — каза на дивастийски. Взираше се в Нахри с широко отворени черни очи, а по лицето му пробяга смесица от страх, надежда и екстаз. — Ти… ти…

— Не е шафит — прекъсна го царят. — Както ти казах.

Отпусна ръка и факлите отново пламнаха. До нея Дара потрепери.

Царят нито за миг не беше откъснал очи от нея.

— Магия — заключи най-сетне. — Магия, целяща да те накара да изглеждаш като човек. Никога не съм чувал за нещо такова. — Очите му грееха от удивление. — Коя си ти?

Нахри помогна на Дара да се изправи. Все още беше пребледнял и като че ли му беше трудно да си поеме дъх.

— Името ми е Нахри — отвърна тя, превивайки се под тежестта му. — Тази Маниже, която споменахте, мисля… мисля, че съм нейна дъщеря.

Царят се изпъна рязко.

— Моля?

— Тя е Нахид.

Дара все още не се беше съвзел напълно и думите прозвучаха като ниско ръмжене, което накара неколцина придворни да отскочат назад.

— Нахид? — повтори седналият принц над звуците на потресеното множество. Гласът му беше пропит с недоверие. — Да не си луд?

Царят вдигна ръка, за да отпрати тълпата.

— Вън, всички вън.

Не се наложи да повтаря заповедта си — Нахри не беше предполагала, че толкова много мъже могат да се движат толкова бързо. Загледа с безмълвен страх как придворните бяха заменени от още войници. Редица стражи, въоръжени със същите странни медни мечове, се разположиха зад Нахри и Дара, препречвайки им пътя за бягство.

Стоманеният поглед на царя най-сетне се откъсна от лицето й, за да се спре върху Дара.

— Ако тя е дъщеря на Бану Маниже, кой точно си ти?

Дара докосна знака върху лицето си.

— Нейният афшин.

Тъмните вежди на царя подскочиха.

— Това трябва да е интересна история.

— Това е абсурдно — заяви принцът, когато Дара и Нахри най-сетне млъкнаха. — Ифритски конспирации, птици рух, изпратени, за да ви убият, реката Гозан, надигнала се от бреговете си, за да завие срещу луната? Запленяваща история, признавам… вероятно ще ви спечели място в гилдията на актьорите.

Царят сви рамене.

— О, не знам. Най-хубавите истории обикновено съдържат зрънце истина.

Дара настръхна.

— Не би ли трябвало да имате свидетели на станалото край Гозан? Несъмнено имате съгледвачи там. В противен случай досами прага ви би могло да се събира войска, без да подозирате.

— Ще сметна това за професионален съвет — отвърна царят лековато. Останал бе напълно невъзмутим, докато те говореха. — Ала действително е забележителна история. Очевидно е, че момичето се намира под някакво проклятие… това, че за мен е явно чистокръвна, докато в очите на всички останали изглежда като шафит. — Той отново се взря изпитателно в нея. — И действително прилича на Бану Маниже — призна, а в гласа му се прокрадна някаква емоция. — И то поразително.