Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Шафитът отвори уста, за да отговори, а после спря и поднесе ръка до ухото си.

— Чуваш ли това?

Ухили се широко и тълпата притихна. Откъм базара в далечината Нахри чу скандиране, а земята потрепери от маршируващите крака на увеличаваща се тълпа.

Мъжът се разсмя, когато девите започнаха да се отдръпват нервно, очевидно уплашени от заплахата на задаващата се сърдита тълпа.

— Бягайте! Вървете да се сгушите пред огнените си олтари и да умолявате мъртвите си Нахиди да ви спасят!

На площада се изсипаха още мъже с гневни лица. Нахри не видя много мечове, но достатъчно от тях бяха въоръжени с кухненски ножове и парчета строшени мебели, за да я разтревожат.

— Това е денят, в който ще си платите! — изкрещя мъжът. — Ще преобърнем домовете ви наопаки, докато не открием момичето! Докато не открием и не освободим всеки правоверен роб, когото вие, неверници, държите!

Нахри и Дара бяха последните, които минаха през портата. След като се увери, че тя беше зад месинговите лъвове, Дара се обърна към гезирския страж.

— Не ги ли чу? — Той махна към нарастващата тълпа. — Затвори портите!

— Не мога. — Войникът изглеждаше млад, с едва набола черна брада. — Тези порти никога не се затварят. Такъв е законът. Освен това идват подкрепления. — Той преглътна притеснено и стисна по-силно косата си. — Няма повод за тревога.

Нахри не повярва на престорения му оптимизъм — видя как очите му се разшириха, докато скандирането се усилваше. Макар да не можеше да чуе подстрекателя върху шадравана над крясъците на тълпата, го виждаше да жестикулира на множеството под себе си. Посочи дръзко към портата на девите и през събралите се хора премина рев.

Сърцето на Нахри заби учестено. Деви, мъже и жени, млади и стари, тичаха по грижливо поддържаните улици, изчезвайки в красивите каменни сгради наоколо. Десетина мъже трескаво запечатваха врати и прозорци, а голите им ръце имаха яркоаления цвят на нагорещени ковашки инструменти. Само че бяха успели да се погрижат едва за половината постройки, а тълпата наближаваше. По-надолу по улицата малко дете плачеше, докато майка му блъскаше отчаяно по една заключена врата.

Нещо сурово се появи върху лицето на Дара. Преди Нахри да успее да направи каквото и да било, той грабна косата от гезирския войник и го блъсна на земята.

— Безполезно псе.

Подръпна вяло портата и когато тя не поддаде, въздъхна, звучейки по-скоро подразнен, отколкото разтревожен. Обърна се към множеството.

Нахри усети, че я обзема паника.

— Дара, не мисля…

Без да й обръща внимание, той се отправи през площада към множеството, въртейки косата в ръката си, сякаш за да изпита тежестта й. Останалите деви бяха зад портата и той бе сам — един-едничък мъж срещу стотици. Гледката трябва да се бе сторила забавна на множеството; Нахри зърна няколко озадачени лица и чу смях.

Шафитът скочи от шадравана, широко ухилен.

— Възможно ли е… нима има поне един огнепоклонник с малко смелост?

Дара заслони очите си с ръка, а с другата насочи косата към множеството.

— Кажи на тази сбирщина да се разотива. Никой няма да претърсва домовете на девите днес.

— Имаме причина — заяви мъжът. — Хората ти отвлякоха една жена, приела правата вяра.

— Вървете си — повтори Дара и без да чака отговор, отново се обърна към портата. Един от крилатите лъвове до Нахри като че ли потрепери. Тя се сепна, но когато погледна натам, статуята не помръдваше.

— Или какво?

Шафитът тръгна след Дара.

Все така с гръб към тълпата, Дара улови погледа на Нахри, докато сваляше тюрбана, закриващ отчасти лицето му.

— Дръпни се назад, Нахри — каза, избърсвайки калта, която скриваше татуировката му. — Аз ще се погрижа за това.

— Ще се погрижиш? — Нахри говореше тихо, но в гърдите й се надигаше тревога. — Не чу ли стража? Идват войници!

Той поклати глава.

— Все още не са тук, а през живота си съм видял да убиват предостатъчно деви.

Отново се обърна към тълпата и Нахри чу няколко слисани ахвания от най-близките мъже, а после през множеството се понесе шепот.

Шафитът избухна в смях.

— О, злощастнико, какво, в името на Всевишния, си сторил с лицето си? Мислиш си, че си афшин?

Един набит мъж, два пъти по-едър от Дара, препасал ковашка престилка, пристъпи напред.

— Има очите на роб — заяви той пренебрежително. — Очевидно не е с всичкия си… кой, освен някой луд, би искал да бъде един от онези демони? — Той вдигна железен чук. — Дръпни се, глупако, или пръв ще бъдеш покосен. Роб или не, ти си само един мъж.