Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Дара междувременно изглеждаше просто раздразнен. Оглеждаше кипящото множество с неприкрито неудоволствие и дори подуши въздуха с пренебрежително подсмъркване.

— Хайде — каза и я подръпна напред. — Ще привлечем внимание, ако просто си стоим тук и зяпаме.

Само че беше невъзможно да не зяпат, докато си проправяха път през множеството. Каменната улица беше широка, от двете й страни се издигаха десетки сергии и безразборно нахвърляни постройки. Главозамайващ лабиринт от покрити улички, отрупани със зловонни купчини разлагащи се боклуци и купчини щайги, тръгваше от главната улица. Джинове крещяха и клюкарстваха наоколо; продавачи се опитваха да пробутат стоката си, докато купувачите се пазаряха.

Нахри не познаваше и половината от нещата, които се продаваха. Космати лилави пъпеши потръпваха до най-обикновени портокали и тъмни череши, докато среднощночерни буци с размерите на юмрук бяха струпани между купчинки кашу и шамфъстък. Бали гигантски сгънати листа от рози изпълваха въздуха с уханието си, между топове изрисувана коприна и здрав муселин, а един бижутер размаха към нея чифт обеци — нарисувани стъклени очи, които сякаш намигаха. Набита жена в ярколилав чадор наливаше бяла течност, от която се вдигаше пара, в няколко различни мангала, а малко момче с огнена коса се мъчеше да придума една златна птица, двойно по-голяма от него, да излезе от ратановата си клетка. Нахри се поотдръпна нервно; беше й дошло до гуша от едри птици.

— Къде е Великият храм? — попита, избягвайки локва с цветовете на дъгата.

Преди Дара да успее да отговори, един мъж се отдели от тълпата и се изстъпи пред тях. Носеше панталон с цвета на камък и тясна туника, която му стигаше до коленете. Върху черната му коса беше кацнала шапчица в същия цвят.

— Нека огньовете горят ярко и за двама ви — поздрави ги той на дивастийски. — Правилно ли чух да споменавате Великия храм? Вие сте поклонници, нали? Тук сте, за да отдадете почит на величието на скъпите ни починали Нахиди?

Цветистите му думи бяха така очевидно заучени, че Нахри не можеше да не се усмихне. Другар по измамите. Огледа го, забелязвайки черните му очи и острите златни скули. Беше гладко избръснат, с изключение на малък черен мустак. Дев мошеник.

— Мога да ви заведа до Великия храм — продължи той. — Имам братовчед, който държи малка таверна. Взема много прилично за стаите.

Дара мина покрай него.

— Знам пътя.

— Остава обаче въпросът за това къде ще се настаните — не отстъпваше мъжът, ускорявайки крачка, за да не изостава. — Поклонниците от далечните земи обикновено не си дават сметка колко опасен може да бъде Девабад.

— И бас държа, че ти получаваш добър процент от този твой братовчед с неговите прилични цени — подхвърли Нахри свойски.

Усмивката на мъжа изчезна.

— С Гушнап ли работите? — Отново се изстъпи пред тях и изпъна рамене. — Предупредих го — заяви, размахвайки пръст в лицето й. — Това е моята територия и… ау! — изпищя, когато Дара го сграбчи за яката и го дръпна от Нахри.

— Пусни го — изсъска тя.

Ала мъжът вече беше забелязал петното върху бузата на Дара. Кръвта се отцеди от лицето му и той изписка приглушено, докато Дара го повдигаше от земята.

— Дара.

Нахри почувства внезапно жегване зад ушите, усещането, че я наблюдават. Изпъна се рязко и погледна през рамо.

Очите й срещнаха любопитния поглед на един джин през улицата. Приличаше на гезирец и беше облечен съвсем обикновено в простичка сива роба и тюрбан, ала в позата му имаше нещо наперено, което не й хареса. Той се обърна към близката сергия, сякаш разглеждаше изложената стока.

И тогава Нахри забеляза, че множеството на базара започва да оредява. Няколко притеснени лица се скриха в близките улички, а един търговец на бакър насреща им захлопна металната решетка на прозореца си.

Нахри се намръщи. Беше преживяла достатъчно насилие (борбите за власт на различни османци, френската инвазия), за да разпознае тихото напрежение, което обземаше един град, преди да изригне. Затваряха се врати, залостваха се прозорци. Една жена подвикна на две размотаващи се деца, възрастен мъж се отдалечи с куцукане по тясна уличка.

Зад нея Дара заплашваше мошеника да му изтръгне дробовете, ако го види отново. Нахри го докосна по рамото.

— Трябва да…

Предупреждението й беше прекъснато от внезапно дрънчене. Надолу по главната улица един войник удряше с косата си по големи месингови чинели, които висяха от два насрещни покрива.