Шеннон Чакраборти - Град от месинг

Мунтадир го притегли в прегръдка.

— Всичко е наред. Виж… просто докажи лоялността си сега и ти обещавам, че когато стана цар, ще те слушам, когато става дума за смесенокръвните. Нямам никакво желание да причиня зло на шафитите… мисля, че абба нерядко е твърде суров с тях. Освен това те познавам , Али… теб и твоя ум, който никога не спира, обсебеността ти от факти и цифри. — Той докосна Али по слепоочието. — Подозирам, че се крият поне някакви добри идеи зад тази твоя склонност към прибързани, ужасни решения.

Али се поколеба. Заслужи си това. Последната заповед на Анас никога не се отдръпваше надълбоко в ума му; затвореше ли очи, все още виждаше рушащото се сиропиталище, все още чуваше раздиращата кашлица на малкото момче.

Не можеш обаче да ги спасиш сам. И нямаше ли братът, когото обичаше и на когото вярваше, да бъде по-добър партньор, отколкото каращите се останки от „Танзим”?

Али кимна. А после съгласието му отекна в пещерата:

— Да, емире.

Нахри хвърли поглед зад гърба си, ала гемията вече се отдалечаваше под съпровода на песента на капитана. Пое си дълбоко дъх и последва Дара и аяанлийските търговци, които отиваха към огромната врата, от двете страни на която, издялани в месинговата стена, се възправяха статуи на крилати лъвове. Пристанището беше пусто и занемарено. Докато си проправяше предпазливо път между рушащите се монументи, зърна сив ястреб да ги наблюдава от раменете на една от статуите.

— Това място ми прилича на Хиераполис — прошепна.

Западащото великолепие и мъртвешката тишина й пречеха да повярва, че зад високите месингови стени има кипящ от живот град.

Дара хвърли смаян поглед към един рухнал кей.

— По мое време това място бе много по-величествено. Гезирците никога не са разбирали от изисканите неща в живота. Съмнявам се, че ги е грижа за поддръжката му. — Той понижи глас. — И не мисля, че пристанището се използва кой знае колко. От години не съм виждал друг дев; предположих, че повечето от нас твърде много се боят да пътуват, след като Нахидите бяха избити. — Той й се усмихна леко. — Може би сега това ще се промени.

Нахри не отвърна на усмивката му. Мисълта, че присъствието й може да бъде достатъчна причина за възобновяване на търговия, бе стряскаща.

Когато се приближиха, тежката желязна врата се отвори. Край входа имаше неколцина мъже, войници, ако се съдеше по вида им. Те всички носеха препаски, които им стигаха до прасците, черни туники без ръкави и тъмносиви тюрбани. Имаха същата бронзовокафява кожа и черна брада като капитана на гемията. Нахри видя как един от тях кимна на търговците и им даде знак да влязат.

— Гезирци ли са? — попита, без да сваля очи от дългите копия в ръцете на двама от мъжете.

Острите върхове на копията имаха меден блясък.

— Да. Царската стража. — Дара си пое дълбоко въздух, докосвайки притеснено петното от кал върху слепоочието си. — Да вървим.

Стражите изглеждаха погълнати от търговците, заети да ровичкат из солните им плочки и да преглеждат свитъците им със стиснати устни. Един от тях хвърли поглед към тях и оловносивите му очи обходиха лицата им за миг.

— Поклонници? — попита ги отегчено.

— Да — отвърна Дара, без да вдига глава. — От Сарк…

Стражът му махна с ръка.

— Влизайте — каза разсеяно, като едва не събори Нахри, докато се обръщаше, за да помогне на своите другари с измъчените търговци на сол.

Нахри примига, изненадана от това колко лесно бе минало всичко.

— Хайде — прошепна Дара, подръпвайки я напред. — Преди да са размислили.

Двамата се шмугнаха през отворената врата.

Когато градът я блъсна с цялата си сила, Нахри осъзна, че стените трябва да бяха удържали не само магията, но и звуците, защото те изведнъж се озоваха в най-шумното, най-хаотичното място, което бе виждала някога, заобиколени от талази бутащи се хора.

Нахри се опита да надникне над главите им, за да разгледа претъпканата улица.

— Какво е това място?

Дара се огледа наоколо.

— Големият базар, мисля. Нашият беше на същото място.

Базар? Нахри измери хаотичната сцена с недоверчив поглед. В Кайро също имаше базари. Това приличаше по-скоро на нещо средно между размирици и хадж [22] Хадж (от арабски) се нарича поклонението в град Мека. — Б.пр. . И не беше толкова броят на хората, който я смая, колкото разнообразието. Чистокръвни джинове се разхождаха из множеството, а странното им ефимерно изящество ги караше да изпъкват сред шафитите с техния по-човешки вид. Дрехите им бяха фантастични… буквално; видя един мъж да минава покрай тях, увил около раменете си огромен питон, сякаш беше домашен любимец. Хората носеха блестящи роби с цвета на куркума и рокли, които приличаха на чаршафи, придържани от раковини и остри като бръснач зъби. Имаше украшения за глава от искрящи камъни и перуки от сплетени метали. Плащове от ярки пера и поне една роба, която приличаше на одран крокодил. Източен мъж с огромна пушеща брада се шмугна между тях; момиче, понесло кошница, мина забързано покрай Нахри, бутвайки я с хълбок. То ги погледна за миг, спирайки одобрително очи върху Дара. Искрица раздразнение лумна в Нахри и една от дългите черни плитки на момичето се загърчи като протягаща се змия. Нахри подскочи.