Шеннон Чакраборти - Град от месинг

— Вечерен час! — провикна се той.

Дара пусна мошеника и той побягна.

— Вечерен час?

Нахри усещаше напрежението на множеството с всяко учестено поемане на дъх. Нещо става тук, нещо, за което си нямаме и представа. Един бърз поглед разкри, че гезирецът, когото бе заловила да ги наблюдава, беше изчезнал.

Тя сграбчи Дара за ръката.

— Да се махаме от тук.

Докато бързаха през опустяващия базар, до ушите й достигаше откъслечен шепот.

— Така казват хората… отвлечена посред нощ от брачното им ложе…

— … събират се на майдана… Всевишният знае какво си мислят, че ще постигнат…

— Девите не ги е грижа. Огнепоклонниците получават каквото си поискат. Винаги става така.

Дара стисна по-здраво ръката й, теглейки я между гъмжилото. Минаха през висока порта и се озоваха на голям площад, заобиколен от медни стени, позеленели от годините. Не беше така претъпкан, както базарът, но имаше поне няколкостотин джинове, които крачеха насам-натам около простичкия шадраван от черни и бели мраморни блокове в средата му.

Масивният свод, под който бяха минали, не беше украсен, ала площадът беше заобиколен от шест други, по-малки порти, всяка от тях — украсена в съвсем различен стил. Джинове, с много по-хубави дрехи и по-заможен вид от шафитите на базара, изчезваха през тях. Пред очите й две огненокоси деца минаха тичешком през порта с колони с канелюри, по чието протежение се виеха растения. Висок аяанлиец мина забързано покрай нея, отправил се към порта, от двете страни на която се издигаха две тесни пирамиди.

Шест порти за шестте племена, осъзна Нахри, и една за базара. Дара я побутна към онази точно срещу тях. Портата на девите беше боядисана в бледосиньо, две месингови статуи на крилати лъвове я задържаха отворена. Един-единствен гезирски страж стоеше там, стиснал медна коса, и се опитваше да вкара тревожната тълпа през нея.

Сърдит глас привлече вниманието на Нахри, докато се приближаваха до шадравана.

— И какво получаваш, задето се застъпваш за правоверните? Задето помагаш на нуждаещите се и потиснатите? Смърт! Ужасна смърт, докато царят ни се крие зад панталоните на своя везир огнепоклонник!

Един джин, облечен в мръсна кафява роба и изцапан от пот тюрбан, се беше покатерил върху шадравана и се провикваше към групичката мъже, събрали се пред него. Махна сърдито към портата на девите.

— Вижте, братя мои! Дори сега тях ги покровителстват, защитава ги не кой да е, а Царската стража! И това, след като отвлякоха една невинна булка от леглото на правоверния й съпруг… жена, чието единствено престъпление е, че е напуснала суеверния култ на семейството си. Справедливо ли е това?

Множеството, чакащо да влезе в Квартала на девите, се разрасна, стигайки почти до шадравана. Двете групи, общо взето, се държаха настрани една от друга, но Нахри забеляза как един млад дев се обърна с подразнено изражение.

— Справедливо е! — възрази той на висок глас. — Това е нашият град. Защо не оставите жените ни на мира и не изпълзите обратно в коптора, от който идвате, мръснокръвци?

— Мръснокръвци? — повтори мъжът върху шадравана и се покатери върху един по-висок мраморен блок, така че множеството да го вижда по-добре. — Това ли мислиш, че съм? — И без да дочака отговор, извади дълъг нож от колана си и го прокара по китката си. Неколцина души в множеството ахнаха, когато тъмната му кръв покапа и зацвърча. — Това прилича ли ти на мръсотия? Минах през завесата. Също толкова джин съм, колкото и ти.

Девът изобщо не се разколеба. Вместо това дойде по-близо до шадравана, в черните му очи клокочеше гняв.

— Тази мръсна човешка дума не означава нищо за мен — сопна се той. — Това е Девабад . Тук няма място за онези, които наричат себе си джинове. Нито за шафитското им котило.

Нахри се притисна по-близо до Дара.

— Май си намери приятел — промърмори тя мрачно.

Дара се намръщи, но не каза нищо.

— Твоите хора са напаст! — изкрещя шафитът. — Шайка изродени търговци на роби, които все още почитат семейство убийци, женили се помежду си!

Дара изсъска и пръстите му около китката на Нахри станаха горещи.

— Недей — прошепна тя. — Да вървим.

Ала обидата очевидно разгневи девите, които все още не бяха минали през портата, и мнозина от тях се обърнаха към шадравана. Сивокос възрастен мъж вдигна предизвикателно желязна сопа.

— Нахидите бяха избраниците на Сулейман! Кахтаните не са нищо друго, освен пясъчни гезирски мухи, мръсни варвари, които говорят езика на змиите!